Шадоу стрийт 77 [bg]

Той не седна до масата при Айрис. Все още беше прекалено нервен, за да остане на едно място, обикаляше кухнята, разглеждаше чиниите зад стъклените витрини на някои от шкафовете и четеше бележките, които госпожа Сайкс беше нахвърляла за различни дни през декември на стенния календар: „Счетоводителят в 2,30, вечеря с Таня, доктор Абът, разпродажба на сирена“. Мъчеше се да прецени дали ябълките, крушите и бананите са грижливо подредени в плоската фруктиера в средата на кухненския остров, така че да приличат на жива картина, или просто са наслагани небрежно, което беше също толкова странно занимание, колкото и размишленията му дали случайно не е гей. Дори започна да брои плочките по пода, сякаш броят им — глупак, глупак! — беше съществена информация, която можеше да спаси живота на всички тях.

Слушаше също как майка му и госпожа Сайкс се опитват да се обадят по телефона в кухнята и от мобилните си телефони. Няколко пъти след набирането на телефонните номера се свързваха с хора, които говореха на чужди езици, чуваха се различни гласове едновременно, звукът напомняше на стадо пуйки. В един от случаите майка му се свърза с телефонистка в „Сити Бел“, различна от предишната, и тя също твърдеше, че годината е 1935, но не се държеше любезно като първата. Госпожа Сайкс изпусна своя телефон от изненада, когато стената в кухнята се освети открай докрай от синя светлина.

Някои от предметите в шкафовете се разклатиха и задрънчаха. Няколко вратички на долния ред зейнаха, изпонадаха чекмеджета. От отворените вратички се изсипваха кухненски принадлежности, съдове от неръждаема стомана, прибори извираха от чекмеджетата и привлечени, полетяха във въздуха към осветената в синьо стена, удряха се тенджери и тигани. Вилици, лъжици и ножове във въздуха създаваха усещането, че десетки полтъргайсти дрънкат в протест срещу лошата храна за духове като в старите филми за затворнически бунтове срещу новия комендант, който присвоява част от бюджета и храни хората с помия.