![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
— Моля те, мила, не ръчкай така агресивно — помоли Една.
— Явно ръчкам в нищото.
— Ако ще го удряш, бъди нежна. Да не го ядосаш.
— Каквото и да е то, сестричке, няма да ни благодари за грижите и да свали шапка на излизане. — Тя престана да ръчка. — Отдолу няма нищо.
Високо на етажерката Дим и Пепел изсъскаха в знак, че причината за отвращението и страха им още се намира в дневната.
Марта се отказа от канапето „Честърфийлд“ и започна да се провира между обемистите викториански мебели, които предлагаха редица възможности за скривалище на мишка… или на южноамерикански гущер.
— Нещо свръхестествено е — отсече Една, — няма да се уплаши от ръжен.
— Не е свръхестествено.
— Не можа да го видиш добре. Такива са свръхестествените същества. Бързи, с неясни очертания, загадъчни.
— Бърз, с неясни очертания и загадъчен — това е описание на първата изява на съпруга ми в спалнята, а не беше ни най-малко свръхестествен.
— Не, но беше сладък — отвърна Една.
От високото си укритие котките замяукаха и засъскаха още по-ожесточено.
Една се обади:
— Скъпа, канапето „Честърфийлд“!
Марта се обърна отново към издутото канапе и видя нещо да мърда в него. Тапицерията на неподвижните възглавници с пълнеж от конски косми приличаше на водопад в предния край. Под набраната материя нещото, което издуваше плата, беше с размери на котка, движеше се напред-назад в пълнежа яростно, но безмълвно. Явно се бе вмъкнало от дъното на канапето във вътрешността му.
Марта застана пред него, разтвори широко крака и вдигна ръжена над главата си.
— Може да е дух — отбеляза Една. — Недей да удряш дух.
— Не е дух — увери я Марта.
— Ако е добър дух и го удариш, това е светотатство.
Докато чакаше нещото в канапето да се забави или да спре на едно място, за да го удари силно още при първия опит, Марта попита саркастично:
— А ако е демон?
— Тогава е по-добре да не го закачаш, скъпа. Нека се обадим на господин Тран и да го оставим той да се справи с това.
Марта заяви:
— Ти си гениална в измислянето на рецепти за торти. Аз съм гений в бизнеса. Това е бизнес решение. Иди да изпечеш нещо, докато се справя тук.
Тапицерията на седалката на канапето „Честърфийлд“ се разпра и скритият натрапник изскочи сред дъжд от конски косми.
Мики Дайм
Докато Мики чакаше северния асансьор на третия етаж, „Пендълтън“ отново се разтресе. Той никак не се притесни от това.
Веднъж проследи двама мъже до кратера на вулкан във Филипините. Трябваше да ги убие, за да изпълни поръчка. Точно когато се канеше да дръпне спусъка, земята се разтърси от неочаквано леко изригване. Щом бялата лава попадна върху двамата мъже, плътта им се изпари, а костите им се овъглиха. Въпреки че Мики стоеше едва на пет метра от тях, нито капка не го засегна. Тръгна си със зачервено като след слънчево изгаряне лице.
Беше му харесала миризмата на разтопена скала. Метална, свежа, секси.
На следващия ден вулканът изригна с пълна сила. Тогава той беше на сигурно място в хотел в Хонконг с млада проститутка и спрей бита сметана. Беше вкусна.
След като вулканът не успя да му навреди, нищо нямаше да успее.
Возеше се с асансьора към сутерена. Вратите се отвориха. Мики тръгна по коридора.
Диагонално от дясната му страна на другия край на коридора вратата към стълбището се полюшваше, след като някой бе минал през нея. Той я гледаше как се затваря. Обичаше звука от тракването на езичето. Силен звук за финал.
Напомняше му изщракването на тежките ключалки на пътническите куфари, в които беше прибрал останките на сервитьорката на име Малори, малката й сестричка и приятелката й. Бяха изминали петнайсет години, откакто се беше отървал от труповете, но онази вълнуваща нощ беше останала така свежа в съзнанието му, сякаш всичко се беше случило в началото на същия ден. С невероятната сила на волята си се беше ограничил единствено в професионалните убийства, при все че в сърцето му все още се спотайваше онзи аматьор, който би извършил същото само заради удоволствието.
Наслаждаваше се на лекия аромат на хлор и чакаше да види дали някой няма да се върне през вратата. Може би звънването от пристигналия на етажа асансьор щеше да събуди любопитството на човека. Не можеше да рискува да има свидетел, забелязал го тук в този час.
След около половин минута Мики зави наляво към стаята на охраната. Отвори вратата и влезе вътре.