Дяволът не обича да чака [bg]

— Ясно — каза Бонд. — Но защо фуражка на Чуждестранния легион, след като се е сражавал на живот и смърт с французите?

Горнер вдигна рамене.

— Предполагам, че руските неврохирурзи са му оперирали чувството за хумор.

Бонд с мъка сдържаше омразата си към този човек. Кой ли празноглав студент, кой ли безмозъчен оксфордски шегаджия му се бе подиграл пръв за уродливата ръка, превръщайки целия му живот в един извратен кръстоносен поход?

— Сигурно си гладен, Бонд — каза Горнер. — Но днес, както вече казах, е ден за просвета. Нека стърженето на стомаха ти напомня как англичаните системно са лишавали от храна своите ирландски братя в Големия картофен глад. Не мисля, че дребният ти дискомфорт изобщо може да се сравнява с болката на милионите, измрели от недохранване, какво ще кажеш?

— Кога тръгваме на това твое упражнение? — попита Бонд.

Загледан през прозореца към робите, превиващи гръб в цеха, Горнер сякаш не чу въпроса му.

— Намислил съм и един друг начин да поставя Британия на колене — каза той. — Смятам да инвестирам печалбата от моите фармацевтични компании във вестникарския бизнес. Я си представи, че успея да закупя най-престижния орган на онези лицемери от британския естаблишмънт, вестник „Таймс“? Бих могъл да го поверя в ръцете на някой лесно манипулируем главен редактор, който споделя омразата ми към Англия, и да нападна страната през нейния собствен пропаганден рупор. Бих могъл да закупя телевизионни станции, други вестници… Да вкарвам порнография и пропаганда през всички възможни канали, докато… Но не, Бонд! Това би отнело твърде много време. А биха могли да ме препънат и британските закони за „лоялната конкуренция“, които ограничават собствеността. Ето защо аз бълвам отрова направо във вените, с игли и спринцовки. Което е същото, но по-бързо.

Горнер се изправи.

— Е, стига съм мечтал. Шагрен, отведи го. Намери му работа. Спомни си какво са казали британците на племето кикую по време на въстанието на May-May. Тръгвайте!

Шагрен тръгна напред, а Бонд закрачи след него, подкарван отзад от двамата въоръжени стражи. С открития асансьор слязоха на приземния етаж, след това с една от електрическите колички стигнаха по сводестия коридор до подсилена със стоманени пръти желязна порта. Шагрен пристъпи до клавиатурата отстрани и набра петцифрен код. Понеже всеки клавиш издаваше с натискането си определен тон, Бонд се постара да ги запомни във вид на кратка мелодия.

Вратата се плъзна встрани и той бе изблъскан навън, върху нажежения пясък на пустинята, по посока към чакащия хеликоптер, който веднага позна по силуета. Беше класически съветски Ми-8, с централен ротор с пет лопати, способен да превозва 36 въоръжени бойци.