Жив или мъртъв [bg]

Мери спря на своето място, отделено от останалите само със специален щрих на бордюра. Още сигурност — имената са лична информация, а тя е потенциално оръжие за лошия. И за този сценарий нямаше голяма вероятност, но тук не ставаше дума за вероятности, а за принцип. Контролирай онова, което можеш, защото адски много са нещата, които не можеш.

Тя мина през фоайето и се отправи към сърцето на службата и към своя „офис“ — оперативния център. Обзавеждането включваше мебели в топла имитация на дърво и приятни мокети с цвета на суха пръст, но оперативният център съвсем не приличаше на останалата част и беше обект на много шеги.

Разположен на 930 квадратни метра, оперативният център имаше екрани колкото стените, на които се изобразяваха горещи опасности или инциденти и по-рядко суровите данни от последната минута или час, предвид ролята на Центъра като клирингова къща за информация.

Дузини компютри с ергономична клавиатура и с по няколко плоски екрана, на които работеха аналитици от ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност, запълваха централното пространство, а в двата края имаше остъклени наблюдателни центрове — един на Отдела за борба с тероризма на ФБР, а другия за Центъра за борба с тероризма на ЦРУ. Всеки божи ден тук преминаваха над десет хиляди съобщения. Всяко едно от тях можеше да е част от пъзел, който ако не бъде сглобен, вероятно би струвал живота на някой американец. Повечето късчета информация се оказваха тривиални, но всички получаваха еднакво внимание от аналитиците.

Част от проблема се криеше в преводачите, или в липсата им. Много от нещата, които се разглеждаха всеки ден, идваха необработени, на арабски, фарси, пущу или друг от половин дузина диалекти, които се различаваха от основния език достатъчно, за да изискват специализиран преводач, който може да издържи проверките за работа тук. Ако към всичко това се прибавеше и целият обем на трафика в оперативния център, се получаваше рецепта за претоварване. Имаха програма за сортиране и категоризиране на входящите данни, която позволяваше най-напред да се разглеждат приоритетните неща, но тук ставаше дума по-скоро за изкуство, а не за наука, защото често пъти намираха ценните сведения сред другата информация.

Проблемът с преводачите представляваше само едната страна на монетата според Мери Пат. От работата си в ЦРУ тя знаеше, че хората движат света на разузнаването, а вербуването на агентура в арабските страни се оказа костелив орех. Тъжната истина беше, че през десетилетието преди 11 септември ЦРУ беше изоставило вербуването на агенти назад в приоритетите си. Техническите методи за събиране на информация — спътници, прехващане на аудиоинформация и електронни данни — бяха лесни и звучаха секси и можеше в определени граници да даваха големи резултати, но старите пушки като Мери Пат отдавна знаеха, че повечето разузнавателни битки се печелят и губят от хората, т. е. от агентите и ръководещите ги служители.