Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Счупи ли нечий врат през уикенда? — попита той, пресягайки се за няколко зелени формуляра.

Сал му даде бележките, които държеше в металния си шкаф.

— Няколко. А ти?

— Бях на гости на лелите в Шропшър, благодаря.

— Така ли му казвате вече? — попита Сал.

Без да се отделя от бюрото й, той попълни заявки за следващите два номера от списъка си. Гледаше я как ги подпечатва, откъсва вторите екземпляри и ги пуска в един процеп на бюрото си.

— Коридор Д — измърмори тя, връчвайки му неговите копия. — Двайсет и осмиците са по средата вдясно, трийсет и единиците са в следващата ниша.

Той бутна вратата в другия край и влезе в главната зала. В средата стар асансьор, подобен на клетка в миньорска шахта, разнасяше папки из дълбините на Цирка. Двама невзрачни служители го захранваха, трети задвижваше лебедката. Гуилъм тръгна бавно покрай стелажите, разглеждайки флуоресцентните табели с номерата.

— Лейкон се кълне, че изобщо няма папка за операция „Свидетел“ — беше му обяснил Смайли по своя си притеснен начин. — Имал само няколко документа за преместването на Придо и нищо повече. — И със същия печален тон: — Боя се, че ще трябва да намерим начин да се сдобием с това, което е регистрирано в Цирка.

В речника на Смайли „да се сдобием“ означаваше „да откраднем“.

Едно момиче беше горе на стълбата. Библиотекарят Оскар Алитсън пълнеше пластмасова кошница с жонгльорски папки, работникът по поддръжката Астрид поправяше един радиатор. Рафтовете бяха дървени, дълбоки като койки и разделени на кутийки с шперплатови плоскости. Той вече знаеше, че „Свидетел“ е под номер четири-четири осем-две И, което означаваше четирийсет и четвърта ниша, пред която се намираше той. Буквата И означаваше „изчезнали“ и се използваше само за закрити операции. Гуилъм преброи осмата кутия от ляво надясно. „Свидетел“ трябваше да е втората папка отляво, но нямаше как да се провери, защото гърбовете им не бяха надписани. След като извърши разузнаването си, той взе двете папки, които беше заявил, оставяйки зелените бележки на специално направената за целта стоманена рамка.

— Сигурен съм, че няма да има много материали — беше казал Смайли, като че ли по-тънките папки можеха да се вземат по-лесно. — Но все трябва да има нещо, поне привидно.

Това беше още една негова черта, която тогава подразни Гуилъм — говореше така, сякаш събеседникът му следва неговата мисъл, сякаш през цялото време е в главата му.

Той седна и се престори, че чете, но прекара времето, размишлявайки за Камила. Какво трябваше да си мисли за нея? Рано тази сутрин, докато лежеше в прегръдките му, тя му каза, че имала един брак. Понякога говореше така, все едно беше живяла двайсет живота. Било грешка, затова решили да го приключат.