Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
В този момент на сцената се мярна една неочаквана фигура, някой си Дж. П. Р., ново попълнение в разрастващата се група хора в Уайтхол, оценяващи „Черна магия“. Смайли провери в списъка на посветените и установи, че пълното му име е Рибъл, от отдела за проучвания на Форин Офис. Дж. П. Рибъл беше объркан.
Дж. П. Р. до Адриатическата работна група (АРГ): „Мога ли да си позволя да ви обърна внимание на едно очевидно несъответствие в датите? «Черна магия» номер 104 (съветско-френски преговори за съвместно производство на самолети) е с дата 21 април. Според съпроводителната ви бележка Мерлин е получил тази информация директно от генерал Марков на следващия ден, след като преговарящите страни са се договорили за тайна обмяна на ноти. На този ден обаче, 21 април, според посолството ни в Париж Марков все още е бил в Париж, а самият Мерлин, както става видно от доклад номер 109, е бил на посещение в ракетноизследователски център край Ленинград…“.
В бележката се посочваха цели четири такива „несъответствия“, които, взети заедно, показваха, че способностите на Мерлин да се придвижва напълно съответстват на вълшебния му псевдоним.
На Дж. П. Рибъл кратко и ясно му се казваше да си гледа работата. В отделна бележка до министъра обаче Алълайн правеше едно необикновено признание, което хвърляше съвсем различна светлина върху характера на операция „Черна магия“.
„Изключително секретно и лично. Във връзка с нашия разговор. Мерлин, както знаете от известно време, не е един източник, а няколко. Макар че направихме всичко възможно в името на сигурността този факт да остане скрит от вашите читатели, поради обема на материалите поддържането на тази заблуда става все по-трудно. Дали не е време да излезем наяве, поне в рамките на ограничен кръг? Също така би било добре Министерството на финансите да разбере, че месечната заплата на Мерлин в размер на десет хиляди швейцарски франка, както и подобната сума за разходи и поддръжка едва ли са прекалено високи, при положение че трябва да се делят на няколко части.“
Бележката завършваше обаче по-остро: „Въпреки всичко, дори да се споразумеем да открехнем вратата още малко, смятам за изключително важно информацията за съществуването на лондонската къща и целта, за която тя се използва, да се разпространява в рамките на абсолютния минимум. Още повече, щом нашите читатели научат, че Мерлин е съвкупност от няколко души, лондонската операция става още по-деликатна“.
Съвсем озадачен, Смайли прочете тази кореспонденция няколко пъти. Тогава, сякаш поразен от неочаквана мисъл, той вдигна глава, а на лицето му се изписа объркване. В този момент мислите му бяха толкова далече, толкова нагъсто и толкова сложни, че телефонът в стаята иззвъня няколко пъти, преди да отговори на обаждането. Той вдигна слушалката и погледна часовника си — беше шест вечерта, чел беше само един час.
— Мистър Бараклъф? Обажда се Лофтхаус от финансовия отдел, сър.
Питър Гуилъм, използвайки процедурата за спешни случаи, посредством предварително уговорени фрази искаше незабавна среща и звучеше много разтревожен.
20
Архивите на Цирка не бяха достъпни откъм главния вход. Те се бяха разпрострели из лабиринт от мърляви стаички и полуетажи в задната част на сградата, по-скоро като някоя от антикварните книжарници, които изобилстваха в този квартал, отколкото като подредената памет на голяма организация. До тях се стигаше през невзрачен вход на Чаринг Крос Роуд, забутан между ателие за рамки и денонощно кафене, което служителите не биваше да посещават. На вратата имаше две табели — „Национална езикова школа, служебен вход“ и „Си енд Ел Дистрибюшън Лимитед“. За да влезе, човек трябваше да натисне един от двата звънеца и да изчака Алуин, женствения морски пехотинец, който говореше само за уикендите. Някъде до сряда говореше за миналия уикенд, след това — за предстоящия. Тази сутрин, вторник, той беше в настроение на възмутено негодувание.