Двор от крила и разруха

— Аз пък си мислех, че би сметнала това определение за комплимент, Мор — обади се кротко Рис.

Неста наблюдаваше размяната на думи, сякаш бе на спортен мач, местейки очи помежду ни. Не се пресегна за храна, затова си позволих да сипя в чинията й по малко от няколко различни блюда.

Тя проследи с поглед и това.

А когато спрях и продължих да пълня собствената си чиния, Неста каза:

— Сега разбирам какво си имала предвид относно храната.

Отне ми малко време да си спомня разговора ни в къщата на татко, когато двете спорехме пламенно за разликите между човешката и елфическата храна. Приготвяха я с едни и същи продукти, но… някак имаше различен вкус отвъд стената.

— Това комплимент ли е?

Вместо да отвърне на усмивката ми, Неста просто набоде една аспержа с вилицата си и започна да се храни.

Прецених, че по-подходящ момент няма да намеря, ето защо попитах Касиан:

— Утре в колко часа продължаваме тренировките?

Той имаше благоразумието дори да не надникне към Неста, когато ми отговори с ленива усмивка:

— Бих казал призори, но от признателност, че се връщаш невредима, ще те оставя да поспиш. Да се срещнем в седем.

— На това ли му викаш поспиване?

— За илирианец си е успиване — подхвърли Мор.

Касиан размърда крила.

— Дневната светлина е безценен ресурс.

— Живеем в Двора на Нощта — натърти Мор.

Касиан хвърли намръщен поглед към Рис и Азриел.

— Предупредих ви, че започнем ли да приемаме която и да било елфа в групата ни, ще ни създава само главоболия.

— Доколкото си спомням, Касиан — отвърна сухо Рис, — всъщност заяви, че ти трябвала почивка от грозните ни мутри и няколко дами биха допринесли с красота, на която да се любуваш по цял ден.

— Прасе! — възкликна Амрен.

Касиан й отговори с вулгарен жест, който накара Люсиен да се задави със зеления фасул.

— Бях млад илирианец, какво ли съм знаел — оправда се после и посочи Азриел с вилицата си. — Не ми се крий в сенките. И ти каза същото нещо.

— Напротив — защити го Мор, а сенките, в които Азриел наистина се увиваше дискретно, изчезнаха. — Азриел никога не приказва толкова оскърбително. Само ти, Касиан. Само ти.

Генералът на Великия господар се оплези. Мор му върна жеста.

Амрен обърна свъсен поглед към Рис.

— Съветвам те да не взимаш никого от двама им на срещата с другите господари, Рисанд. Единствено ще ти навлекат неприятности.

Надникнах крадешком към Люсиен, за да преценя реакцията му.

Лицето му остана безизразно, но… в окото му, освен предпазливост, просветна и искрица на изненада. Осмелих се да надзърна към Неста, но тя се взираше в чинията си, игнорирайки всички около масата.

— Все още не се знае дали изобщо ще се съгласят — отвърна Рисанд. Люсиен обърна очи към него, този път с отявлено любопитство. Рис забеляза това и сви рамене: — Рано или късно щеше да разбереш. Утре разпращам покани до всички Велики господари за свикване на военна дискусия.