Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин се спря, внезапно обзет от импулса да се върне обратно. Той имаше силното подозрение, че Верееса не се е вслушала в здравия разум, а вместо това е настояла да продължат напред, може би дори бе убедила неустрашимия Фалстад да я закара до Грим Батол. Дори сега Верееса може би вървеше по следите му и бавно скъсяваше разстоянието между тях.
Магьосникът направи стъпка на запад…
„Човеко…“
Ронин преглътна една ругатня, когато гласът на Детуинг прозвуча в главата му. Как бе разбрал драконът толкова бързо? Да не би все пак да можеше да чете мислите му?
„Човеко, време е да се освежиш и да хапнеш…“
— Какво… какво имаш предвид?
„Ти спря. Оглеждаше се за храна и вода, нали?“
— Да — нямаше смисъл да казва истината на дракона.
„Намираш се съвсем близо до тях. Обърни се отново на изток и повърви няколко минути. Аз ще те водя“.
Възможността бе пропиляна и Ронин се подчини. Препъвайки се по неравната пътека, той постепенно стигна до малка горичка сред пустошта. Удивително бе, как животът пуска филизи дори в най-суровите области на Каз Модан.
„В средата на горичката ще откриеш това, което желаеш…“
Не всичко, което желаеше, въпреки че магьосникът не можеше да сподели това с Детуинг. При все това той охотно се приближи. От минута на минута желанието му за храна и вода се увеличаваше. Няколко минути почивка също щяха да му дойдат добре.
Дърветата бяха нискорасли, достигаха само три-четири метра, но предлагаха отлична сянка. Ронин навлезе сред горичката и веднага се огледа. Определено тук трябваше да има поточе, може би малко плодове. Каква друга трапеза би могъл да предложи Детуинг от разстояние? Цял пир, явно. В самия център на залесената област имаше трапеза, каквато Ронин не бе очаквал. Печен заек, прясно изпечен хляб, нарязани плодове и — той докосна манерката с известно благоговение — изстудена вода.
„Яж“, промълви гласът на дракона.
Ронин се подчини с удоволствие, нахвърляйки се върху храната. Заекът бе прясно сготвен и идеално изпечен, хлябът бе запазил приятния аромат на фурна. Без да обръща внимание на обноските си, той отпи направо от манерката… и откри, че съдът въобще не се изпразва. Оттам насетне Ронин пиеше до насита, без да се притеснява. Вече знаеше, че Детуинг го иска в добро състояние… пък макар и само докато стигне до планината.
Със своята магия той би могъл сам да сътвори храна, но това щеше да му коства сили, от които щеше да има нужда в по-трудни моменти. На всичкото отгоре, Ронин се съмняваше, че би успял да сътвори подобна трапеза — не и без огромни усилия.
Гласът на Детуинг се чу по-скоро, отколкото бе очаквал:
„Засити ли се?“
— Да, да, заситих се. Благодаря.
„Време е да продължиш напред. Знаеш пътя“.
Ронин наистина знаеше пътя. Всъщност той би могъл дори да нарисува целия маршрут, показан му от дракона. Детуинг явно бе искал да е сигурен, че неговата марионетка няма да се залута в погрешната посока.
Тъй като нямаше друг избор, магьосникът се подчини. Поспря се, за да хвърли последен поглед зад гърба си, надявайки се, че може да мерне познатата сребриста коса нейде в далечината. В същото време не му се щеше Верееса и Фалстад да са го последвали. Дънкан и Молок вече бяха загинали заради неговата мисия. Прекалено много смърт тежеше на плещите на Ронин.
Денят се изнизваше. Когато слънцето се бе спуснало почти до хоризонта, Ронин започна да изпитва съмнение в маршрута на Детуинг. Нито веднъж не бе зърнал драконов ездач, а несъмнено Грим Батол все още разполагаше с такива. Или те вече не патрулираха из небесата тук, или магьосникът се бе отдалечил толкова встрани, че бе излязъл от обсега им.
Слънцето се спусна още по-ниско. Дори вечерята, очевидно създадена от Детуинг с помощта на магия, не можа да умилостиви Ронин. Докато дневната светлина си отиваше, той спря и се опита да разгледа местността пред себе си. Единствените планини, които виждаше засега, се намираха далеч напред. Щеше да му отнеме няколко дни само за да стигне до тях, да не говорим за изкачването на върха, където орките държаха драконите.
Е, Детуинг го бе довел дотук и пак Детуинг трябваше да му обясни как точно смята да го отведе до крайната му цел.