Кратка история на иновациите

Другият бил прочут художник, някой си Самюъл Морз. На четирийсет и две години той бил нарисувал много портрети, включително и на няколко президенти, и бил уважаван от всички, освен от себе си. Смятал, че е останал без идеи и е преминал най-добрите си години. Все още се опитвал да завър-ши шедьовъра си, по който работел от месеци – изключително детайлна картина на Голямата галерия в Лувъра. Но разговорът не бил за изкуство. Според спомените на Морз пет години по-късно: „Ние обсъждахме най-новите научни открития в електромагнетизма и експериментите на Ампер“. Един от другите пътници попитал дали електрическият ток може да премине по дълга жица, без да се забави. Джексън тутакси отвърнал, че Бен Франклин е показал, че електричеството може да премине по колкото си искаш дълга жица, при това много бързо. В този момент на Морз му хрумнала идеята, че когато токът достигне другия край на дълга жица, би могъл да предаде някакво съобщение: „Ако наличието на електричество може да бъде направено видимо в някаква част от веригата, не виждам причина защо данни да не бъдат предавани мигновено от електричеството“. Морз и Джексън се разприказвали какви експерименти да направят, за да го докажат.

Пет години по-късно Морз писал до пасажерите и капитана на „Съли“ с молба да си припомнят онази вечер. През това време той наистина изобретил телеграфа, но твърденията на европейските му конкуренти, че са го направили преди него, го препъвали. Искал да установи първенството си. Капитанът му оказал голяма помощ: „Имам ясен спомен как Вие предположихте, сякаш току-що ви беше хрумнало, че е възможно телеграфната комуникация да се осъществи чрез електрически жици“. Така казали и двама други пътници. Но не и Джексън, който вече твърдял, че прозрението било единствено негово: „Твърдя, че съм главното лице в цялото изобретение, направено на борда на „Съли“. То възникна изцяло от моите материали и беше съставено по Ваша молба от мен“. Това вбесило Морз и се стигнало до дело.

Самюъл Морз е направил повече за смаляването на света, отколкото всеки друг преди или след него. Благодарение на неговите иновации съобщенията, чието получаване някога отнемало месеци, сега пристигали за секунди. За разлика от Джексън, Морз провел поредица от експерименти, за да се опита да превърне оригиналната идея в устройство. Предложението на Леонард Гейл от университета на Ню Йорк да се използват релета се оказало ключово и през 1838 г. Морз успял да изпрати съобщението „Търпеливият келнер не губи“ по линия от 3,2 километра чрез код. В типичен пример на едновременно откритие, той бил изпреварен с мъничко от двама британски изобретатели, Чарлз Уийтстоун и Уилям Кук, но версията на Морз с единична жица била по-добра. Нещо повече, Морз измислил двоична цифрова азбука за работа с телеграфа – Морзовата азбука. Като толкова много други изобретатели той прекарал години, за да защити първенството си, и водил не по-малко от петнайсет съдебни дела за патентите си: „Така постоянно бях притиснат от необходимостта да наблюдавам ходовете на най-безпринципната банда пирати, която някога съм виждал, че цялото ми време беше заето със защита, с излагане на доказателства в нещо като правна форма, че аз съм изобретателят на Електромагнитния телеграф!“, проплаква той през 1848 г. Постига пълно признание от Върховния съд едва през 1854 г.