Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Нима ти приличам на някой, който живее в този район?

Детективът разбра, че разговоря с човек, който има известен умствен багаж.

— Изглеждаш така, че можеш да живееш където поискаш.

— Това комплимент ли беше?

— Надявам се.

— На мен ми прилича по-скоро на подмазване.

Багажът се превръщаше в бреме.

— Хубавите момичета винаги имат избор — защити се Пери. — А красивите жени — десетократно повече.

— Значи жените са за това? Да ги гледат?

— Не, не, разбира се, че не. Аз си падам и по миризмата.

— Нали каза, че си възпитан?

— С пълно основание.

— Защо тогава превръщаш жените в обекти?

Тогава детективът разбра, че Кристи обича да ходи на демонстрации и митинги.

— Всеки човек, когото не познаваш, е обект. Когато взаимодействаш с него така, в разговор, се ориентираш какво има в този обект.

— Обаче ти се интересуваш главно от външния вид.

— Не. Всичко започва с външния вид, защото така действа привличането в онази част от мозъците ни, която не можем да контролираме. — На Пери му хрумна идея. — Покажи ми снимка на последното си гадже.

— Изтрих я.

Детективът извади телефона си, който имаше връзка с интернет.

— Кажи ми как се казва.

— Няма.

— Обзалагам се, че е хубавеляк — обяви Пери, докато прибираше телефона си. — Обзалагам се на хиляда гущера, че не си се издигнала над грубите импулси на физическото привличане и не си имала връзка с плешиво и пъпчиво джудже само защото е страхотна личност.

— Ти не си чак толкова привлекателен — каза платиненият екземпляр с усмивка.

Детективът се отпусна, доволен, че е успяла да навигира успешно през първото минно поле.

— Казвали са ми, че съм достатъчно привлекателен.

Халба бира блъсна Пери по лакътя и докато празната чаша за мартини се смени с пълна, той извади двайсетачка и я остави на бара. След като прибра банкнотата, създанието с престилката се върна в своето леговище.

Кристи кимна одобрително.

— Благодаря ти.

— Удоволствието е мое. — Пери вдигна чашата си. — За красивите обекти.

— И за тези, които не са толкова късметлии.

Вратата на тоалетната се отвори и бяла светлина плисна в бара, осветявайки двамата, сякаш са главните герои в импровизиран мюзикъл. Пери можа добре да огледа Кристи, чието лице показваше известно износване, но все още беше твърде привлекателно като цяло. Ако трябваше да направи предположение, би казал, че е младееща и здрава четирийсет и две годишна жена.

— Аз съм на четирийсет и две — обяви Кристи, когато остави чашата си на плота.

— Никога не бих могъл да предположа.

Вратата на тоалетната се затвори и прожекторът изчезна. Тревожните мисли отново завладяха платинения екземпляр.

— Какво има? — попита Пери.

Кристи въздъхна. Той мразеше този звук, защото жена му го използваше за общуване през последната нещастна година от техния брак. Обаче днес в бара го подмина, без да се дразни.