Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Обикновено интелектуалците са раздразнителни.

— Защо?

— Защото тъпите копелета непрекъснато ги питат „защо“.

— Преди минута каза, че съм умен.

— Нещата се променят.

Пери пак отпи от бирата си.

— Мислиш ли, че ще намерим Себастиан?

— Ще го намерим. — Хуан дръпна от цигарата си. — Макар точно в момента да се случва нещо много по-важно…

— Какво?

— Кой.

— Кой?

Сипаничавият азиатец издиша и рижият проследи дима с поглед, докато се носеше към бара, където една яка мадама с платинена коса се бе изложила на показ. Лилав пуловер и тесни черни панталони се бяха впили в екипировката й.

— Какъв екземпляр — отбеляза Пери. — Поглежда ли насам?

— Два пъти.

— Това прави четири очи.

— Не забравяй грима.

Пери огледа напитката, докато пътуваше към устата на жената.

— Това вътре маслинка ли е?

— Със сигурност не е мини авокадо.

— Изглежда малко самотна или… може би изоставена? — Рижият разходи бирата до устата си, после я остави на масата. — Може би има нужда от малко развеселяване?

— Хората казват, че си смешен.

— Ще се пробвам.

Жената прибра платинена букла зад лявото си ухо и попи ъгълчето на устата си със салфетката. Движенията й бяха чувствени и провокативни.

— А дори още не съм се пуснал.

— Отивам да играя карти. — Хуан върна цигарата в миниатюрното сърце и стана от масата. — Забавлявай се.

— Когато се прибереш у дома, предай на Хедър най-топлите ми и настъпателни поздрави.

Всички, които бяха срещали съпругата на сипаничавия азиатец, бяха малко влюбени в нея.

— Вероятно няма да го направя.

— Не ме карай да я открадна от теб — предупреди го Пери.

— Ти не си неин тип.

— По какви си пада?

— Обезпаразитени.

— И това от приятел.

— Такава е приказката.

— Празни приказки като в черква, а?

— Точно така. — Хуан си облече палтото. — До утре.

— Пази се.

Сипаничавият азиатец сви рамене.

— Не се пали много. Навън е опасно и човек трябва да внимава.

— Ще внимавам. Късмет с маслинката.

— На нас, рижавите, винаги ни върви.

Хуан пусна крива усмивка, което се случваше рядко, и на тръгване потупа своя партньор по гърба.

Пери надигна халбата, докато не я изпразни, остави я на масата и се измъкна от сепарето. Някакво парче с църковен орган и певец с подходящ за госпъл глас бе сменило песента за сладоледа.

Протягайки се, рижият детектив огледа бара. Мястото вдясно от жената с платинената коса бе заето от един тип, който нямаше шанс, а от лявата й страна столчето беше свободно.

— Забелязах нишата — обяви Пери, кацвайки на празното столче.

Платиненият екземпляр остави напитката си, оправи тесния си лилав пуловер и отметна кичур от заостреното си изразително лице, вероятно от германски произход. Макар сумрачната синкава светлина да не позволяваше да се каже дали е употребила значително количество грим, на детектива въобще не му пукаше, защото у тях всички лампи бяха с реостати.