Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Ако аз хвана рак, а ти не, ще сложа меланома в ориза ти.

— Може да забележа бучката.

— Ще ти кажа, че е тофу.

Сипаничавият азиатец обърна глава, издиша мръсотия и докато гасеше цигарата в сплесканата кутийка от бира, искрите се разхвърчаха във формата на цвете.

— Просто трябваше да ми кажеш.

— Не исках да бъда груб.

Лявото рамо на Пери още го наболяваше от куршума, който беше отнесъл през ноември. Болката му напомняше деня, в който той, Хуан, Доминик и Такли бяха пипнали лъжливата торба с лайна, заради която бе убит детектив Лоурънс Уилсън. Макар Себастиан да имаше законен повод да се оплаква от тази акция (както и от други), сегашните му репресивни мерки изглеждаха прекомерни… ако не и доказателство за чиста лудост. Джането и Дейв Стенли бяха добри, почтени полицаи (почти до безполезност) и никога не бяха срещали латиноса, нито пък Нанси Блокман и Ейб Лот, срещу които по-рано тази вечер бе извършено покушение.

— Трагична работа — каза Пери и вдигна халбата със силна тъмна бира. — За Джането и Дейв.

Хуан вдигна чаша с охладена джинджифилова бира.

— За Джането и Дейв.

— Хич не ми се ходи на това погребение — отбеляза рижият, докато бършеше пяната от горната си устна. — Италианците не умеят да се владеят.

— Ха, това е преумаляването на столетието!

— Предполагам, че храната ще е хубава… и много. Когато празнувахме шестнайсетия рожден ден на дъщеря му, имаше толкова пържени равиоли, че можехме да се разположим на лагер. — Пери отпи още една глътка бира. — Ще доведеш ли Хедър?

— Погребенията на полицаи й докарват кошмари — отговори Хуан и остави джинджифиловата си бира. — И без това цялата тази история достатъчно я разтревожи.

— Напълно разбираемо.

И както всеки път, когато гледаше мрачно на живота, Пери се сети за двамата си синове в Калифорния, за тяхната майка и нейния съпруг — мъжа, с когото неговото потомство споделяше всичко, с изключение на 50 процента от генетичния си код и първите две години от своя живот.

— За момчетата ли се замисли? — попита Хуан.

— Може би. — Рижавият не беше виждал децата си от по-миналогодишната Коледа, когато се бе качил на самолета, за да ги посети в Сан Франциско. По време на това пътуване се беше оплел в спор с Дан, богаташкия адвокат, за когото жена му се беше омъжила, който едва не завърши със сбиване.

— Всичко е скапано.

— Трябва да се видиш с момчетата.

— Знаеш ли кое е гадното в цялата тази работа? Когато с този капут Дан се разгорещихме, моите деца — синовете ми — взеха неговата страна, страната на техния пастрок, някакъв шибан адвокат. И мога да ти кажа, че ако се беше стигнало до истинско сбиване, щяха да помагат на него.