В долината на смъртта

Миранда също бе повикана от каютата с Хофтър, за да вземе участие в това обсъждане. И наистина, без особени мъчнотии им се удаде да победят първо колебанията на Хофтър, а сетне да настроят и почти всички хора от корабния екипаж срещу пленниците.

Само един от мъжете не се бе оставил да бъде убеден. Но той запази своите мисли за себе си.

«Тази красива мис! Та наистина ли беше една такава проклета фуста, както я изкара мастър Уолкър? — помисли той. — Не вярвам в това. Едно лошо девойче не може да има толкова мило личице и толкова добри очи.» По-късно видя Уолкър да слиза при пленниците. Какво се канеше да прави там долу? На грубоватия и праволинеен боцман не бяха харесали физиономиите на Уолкър и другарите му. В него се бе загнездило едно неразривно недоверие, което растеше от минута на минута, колкото повече размишляваше върху хода на събитията. Накратко казано, той реши сам да се убеди. Ето защо се промъкна до люка, спусна се по стълбите и се заслуша. До него достигаше всяка отделна дума, разменяна в помещението. Когато после Уолкър избяга от Уилкинс и зарези вратата, морякът не съумя да се оттегли достатъчно бързо и двамата се сблъскаха на стълбите.

— Кой е тук? — попита Уолкър вбесен.

— Боцман Форнър.

— Какво дириш тук долу?

— Че аз тепърва се канех да слизам.

— Не лъжи! Ти си подслушвал!

— ’s death! Кой се осмелява току-тъй да ме нарича лъжец? Кой, по дяволите, си ти?

— Пасажер.

— В такъв случай по-скоро аз трябва да те питам какво търсиш тук долу. Ясно ли ти е? Аз съм човек от лодката и имам задължението да хвърлям по едно око на водата в трюма. Хайде, дим да те няма нагоре!

— Човече, да не вземе да ти скимне да отидеш при пленниците!

— Кой го е грижа за пленниците ти! Впрочем ти хич нищо не можеш да ми забраняваш. Мастър Хофтър все още си е собственик на кораба и аз съм подчинен на него. По твоята свирка никой не е задължен да играе.

С тези думи Форнър влезе в трюма да се огледа за проникналата вода. А когато се върна, Уолкър все още стоеше на стълбата да го наблюдава!

— Какво пък се мотаеш още тъдява! — озъби му се боцманът. — На пасажерите мястото им е в каютата, а не по кьошетата, където се пречкат някому по пътя!

— Промени си езика, момче, че да не накарам господаря ти да те натири! — кипна Уолкър.

За моряка нещата отидоха вече твърде далеч.

— Я се разкарай по дяволите! Да не мислиш, че боцман Форнър ще се уплаши от първия срещнат палячо? Търчи при когото си щеш, иначе скоро-скоро можеш да бъдеш сбъркан с някой окраставял плъх!

Форнър чисто и просто избута Уолкър настрани и се качи на палубата. Но неприятната разправия все още продължаваше да му действа. Той пъхна ново парче тютюн между зъбите си, изплю се над релинга и се замисли.

— Проклета история! — изръмжа. — Мастър Хофтър се е наврял в някаква работа, при която много лесно може да бъде оплакнат през борда. No, Джон Форнър тук няма да участва. Само че какво да правя? Кормчията и момчета са единни — платно при тях не можеш рифова. Най-добре значи да се разкарам. Но как? Тръгна ли си разгневен, ще си помислят, че ще изпея нещата и ще променят плана си. Те нищо не бива да заподозрат… Аха, ще взема малко да се удавя! Всичките ми вещи са у мен. Типът, когото срещнах на стълбата, ще се разциври от мен пред мастър Хофтър и оня ще ме потърси да ме скастри. Трябва да ме намери на кърмата. Аз ще се защитя с няколко празни приказки, правя няколко припрени движения и… цамбур във водата. Удавям се и на заранта съм в Юма, където ще видя какво ще правя. All right![40]