Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Муди, ние никога не използваме трансфигурация за наказание! — тихо рече професор Макгонъгол. — Сигурно професор Дъмбълдор ви е предупредил?
— Може и да го е споменал, да… — Муди нехайно почесваше брадичката си. — Но реших, че един силен шок…
— Ние ги наказваме да работят след часовете, Муди! Или разговаряме с ръководителя на дома на провинилия се!
— Това и ще направя — каза Муди, впил поглед в Малфой с дълбока неприязън.
Малфой, чиито воднисти очи се напълниха сега със сълзи от болка и унижение, погледна злобно Муди и измърмори нещо, в което се откроиха думите „баща ми“.
— О, така ли? — тихо рече Муди, закуцука няколко крачки напред и глухото троп-троп от дървения му крак проехтя в залата. — Добре тогава. Познавам отдавна баща ти, момче… Предай му, че Муди ще държи сина му под око, предай му го от мое име… Ръководител на твоя дом е Снейп, нали?
— Да — кимна сърдито Малфой.
— Още един приятел от едно време — изръмжа Муди. — Чаках с нетърпение да си побъбря със стария Снейп. Хайде, тръгвай… — и той хвана Малфой за рамото и го поведе към подземията.
Професор Макгонъгол загрижено ги проследи с поглед, после махна с пръчката си към пръснатите по земята книги, те литнаха във въздуха и се събраха обратно в ръцете й.
— Не ми говорете — прошепна Рон на Хари и Хърмаяни, когато след няколко минути и тримата седнаха на масата на „Грифиндор“, заобиколени от развълнувано обсъждане от всички страни на току-що случилото се.
— А защо? — изненада се Хърмаяни.
— Защото искам да запечатам завинаги в паметта си тази картина — рече Рон със затворени очи и блажено изражение на лицето. — Драко Малфой като пъргаво подскачащ пор…
Другите двама се разсмяха и Хърмаяни започна да сипва говеждо задушено в чиниите.
— Обаче той можеше да нарани Малфой — каза тя. — Добре че професор Макгонъгол го спря…
— Хърмаяни! — сопна се Рон и отново отвори очи. — Разваляш най-хубавия момент от живота ми!
Момичето недоволно изсумтя и отново започна да яде с върховна скорост.
— Само не ми казвай, че и тази вечер ще ходиш в библиотеката — подметка Хари.
— Трябва — с пълна уста отвърна тя. — Имам много работа.
— Но нали каза, че професор Вектор…
— Не е за домашно — отсече Хърмаяни.
Само за пет минути тя омете съдържанието на чинията си и излезе.
Едва бе станала и на мястото й седна Фред Уизли.
— Виж го ти тоя Муди! — възкликна той. — Готин е, нали?
— Повече от готин! — обяви Джордж, докато сядаше срещу Фред.
— Суперготин! — включи се и техният приятел Лий Джордън, който се промъкна на мястото до Джордж. — Днес следобед имахме час при него — обърна се той към Хари и Рон.
— Как беше? — нетърпеливо попита Хари. Близнаците и Лий си размениха многозначителни погледи.
— Никога не сме имали подобен час — отвърна Фред.
— Той знае, човече — продължи Лий.
— Какво знае? — попита Рон и се наведе напред.
— Знае какво е — обясни Джордж, явно силно впечатлен.
— Кое по-точно? — попита Хари.
— Да се бориш с Черните изкуства — отвърна Фред.
— Какво ли не са му видели очите! — възкликна Джордж.
— Изумително! — заключи Лий.
Рон бръкна в чантата да потърси програмата си.
— Имаме час при него чак в четвъртък! — с разочарование установи той.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
НЕПРОСТИМИТЕ ПРОКЛЯТИЯ
Следващите два дни минаха без особени произшествия, ако не се брои това, че Невил успя да стопи шестия си пореден котел в часа по отвари. Професор Снейп, чиято отмъстителност през лятото явно се бе изострила още повече, му наложи наказание и го задържа след часовете. Невил се върна разтреперан, след като бе изкормил цял котел рогати крастави жаби.
— Нали се сещаш защо Снейп е в такова лошо настроение? — попита Рон, докато двамата с Хари гледаха как Хърмаяни учи Невил на магия за изтъркване, с която да махне остатъците от жабешки черва под ноктите си.
— Да — отвърна Хари. — Заради Муди.
Всички знаеха за горещото желание на Снейп да преподава защита срещу Черните изкуства, но все не успяваше да се добере до това място вече четвърта година поред. Професорът не криеше ненавистта си към всички предишни преподаватели по защита срещу Черните изкуства, ала кой знае защо внимаваше да не се държи открито враждебно с Лудоокия Муди. Когато и да ги видеше заедно, било то на обяд или по коридорите, Хари имаше натрапчиво усещане, че Снейп отбягва погледа на Муди — както на магическото, така и на нормалното му око.