Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Ако е по-тежка, отколкото искате, сър, мога да я направя както искате — каза майсторът, като видя, че Джеръл се намръщи.
— Какво? — Джеръл погледна към мъжа и за миг се почуди за какво става дума. — О, не. Тази ще свърши работа — той сложи сабята на тезгяха пред себе си и огледа малкия магазин. — Колко?
Човекът каза цената и Джеръл бе сигурен, че беше много по-висока от истинската стойност на оръжието, но не искаше да спори. Не беше в настроение да си губи времето, въпреки че добре знаеше, че в Ерандейн, както в повечето светове, населени с хора, пазеха старата традиция да се пазарят. Но все пак настоя кожената ножница да се включи в първоначално определената цена.
Майсторът изчезна заедно с жена си навътре в работилницата, за да наточи и лъсне сабята, като едва сподави задоволството си от удачната сделка.
Докато чакаше, Джеръл пристъпи до вратата към улицата. Като повечето примитивни градове, тесните улици на Калинден бяха претъпкани с търговци и занаятчии. Затова той много лесно откри пътя от Главния дворец до улицата на майсторите на оръжия.
За разлика от улиците, където се продаваха храни или стоки за домакинството, тук се разхождаха мъже с мрачни и сериозни лица, които явно бяха тук с ясна цел и тази цел не можеше да се нарече приятна.
От отворените магазини се носеше оглушителен шум на дрънчащ метал, много от майсторите бяха разсъблечени до кръста заради горещината на пещите, около които се ковяха ножове и саби, нужни за предстоящите битки. Момчета, които едва ли бяха на повече от десет-дванадесет години, надуваха огромните духала, с които се разпалваше огънят. Помощниците се въртяха около тезгясите, готови да свършат всичко, което поискаше майсторът.
Сред общата врява можеха да се уловят звуците на стотици разговори. Разказваха се всякакви слухове за нападенията на диваците, обсъждаха се преимуществата на копията пред лъковете и стрелите в битки с по-големи животни, разказваше се кой и къде е пострадал от диваците.
Диваци, звероподобни, калнити или бунтовници. Копия, взривове или радиоактивни оръжия. Имената на враговете или оръжията в различните светове бяха различни, но звукът и усещането за война бяха еднакви по всички населени планети в галактиката. Джеръл знаеше, че през следващите дни много от тези решителни, нетърпеливи мъже щяха да умрат. И въпреки това улицата на майсторите на оръжия винаги щеше да е претъпкана и шумна.
Вниманието на Джеръл бе привлечено от една дребна, лека и чернокоса жена, която си пробиваше път през тълпата. Джеръл изруга и понечи да се върне обратно в тъмния магазин, но беше твърде късно. Нарин го бе забелязала.
Щеше да е толкова по-лесно, ако не я видеше никога вече. Тогава може би щеше да забрави онези влудяващи минути днес в банята. Но сега не можа да спре сладката топла вълна, която го обля само при вида й. Нарин се движеше с горда увереност, която караше тълпата да й прави път. Докато гледаше как се приближава, Джеръл усети в гърдите си странно стягане както при бягане, когато не можеше да овладее дишането си.
— Станал си по-рано, отколкото очаквах — каза тя и спря пред него с ръце на хълбоците.
— А ти какво очакваше? — Джеръл реши да не обръща внимание на хапливия й тон.
— Че ще спиш поне още няколко часа. Всеки друг би направил така.
— Трябваше да свърша някои неща.
Нарин се огледа наоколо и отново се обърна към него:
— Например да си купиш оръжие, защото си решил да се присъединиш към наемните войници на Лейди Ксиант.
— Не съм… — и той спря. Това странно същество никога не преставаше да го изненадва. Дали имаше шпиони в лагера на Маткасен? — Още нищо не съм решил. Откъде знаеш за какво сме говорили?
Тя сви рамене.
— След като ми каза подозренията си за изчезването на брат ти, не е ли най-логично да постъпиш така?
Нямаше какво да й отговори, но Джеръл бе спасен от необходимостта да обяснява каквото и да било от връщането на майстора.
— Ето я, сър — той спря, като видя Нарин, и на лицето му се появи виновно изражение. — Шести вестоносец!
— Оръжеделец Дает!
Джеръл не беше напълно сигурен, но му се стори, че ъгълчето на устата на Нарин леко се повдигна. Със сигурност цената на сабята щеше да е много по-ниска, ако тя беше присъствала на сделката. Все пак тя не каза нищо, докато той вземаше оръжието и се сбогуваше с майстора, който явно беше доволен да го изпрати по-бързо.
Нарин тръгна редом с него.
— Накъде си се запътил сега?
— Искам да купя две хубави копия, лък и стрели със стоманени върхове и суха храна — отговори той, като си проправяше път през тълпата.
Нарин нищо не каза, но мислите й се гонеха из главата.