Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Той е безмозъчен роб, който няма капка въображение и не може да различи дори древон, освен ако не се хвърли отгоре му.
— Той изпълнява задълженията си стриктно и се трудеше с всички сили да стане добър вестоносец.
— Трябваше му повече от година в сравнение с всички останали, докато научи основните техники за контрол.
— Но ги научи в края на краищата. А аз мога да ти посоча един вестоносец, който явно никога няма да ги овладее.
Въпреки че Гравнар не повиши глас, погледът му накара Нарин да преглътне отговора, който й беше на езика. След известна душевна борба да овладее гнева си, тя каза малко по-спокойно:
— Това означава, че Господарят Джаспериан не вярва на предупрежденията на Торк.
— Дори ти, вестоносецо, с твоето прекалено развито въображение, трябва да признаеш, че това е твърде невероятно — Гравнар замълча, като че ли искаше да премери ефекта от думите си. — В крайна сметка, Маткасен би загубил също толкова много, колкото и Калинден, ако диваците не бъдат обуздани.
— Но ако сведенията на Торк са верни? Можем ли да си позволим да я пуснем в града ни с въоръжени войски, преди да сме напълно сигурни, че Торк греши? — Нарин се отдалечи с няколко крачки от масата, като се опитваше да се съсредоточи, после се обърна отново към Гравнар.
Някак си трябваше да го убеди в необходимостта от това, което бе намислила. Тя знаеше, че старият вестоносец й вярва, но той бе вестоносец до дъното на съзнанието си. Това означаваше, че няма да позволи чувствата или привързаността му към нея да се смесят със задълженията му. Щом Господарят Джаспериан е решил, че няма да се довери на предупрежденията, които тя донесе, щом е решил, че тя трябва да остане в Калинден, а този сляп глупак Лейнак да придружава войските на Ксиант, щяха да са нужни много търпение и много сериозни доводи, за да убеди Гравнар да й помогне.
— Ако имам възможност да се присъединя към Лейди Ксиант — продължи Нарин със спокоен и твърд глас, — ще мога да събера повече информация, да разбера с какви хора се среща, дори за какво разговарят. Ако тя не е подстрекавала диваците, ако няма намерение да се възползва от ситуацията, за да разшири властта на Маткасен, то тогава можем да приемем помощта й и заедно да се бием срещу истинския враг. Но ако Торк е прав…
Нарин замълча. Дори сега, след като бе имала на разположение няколко дни да мисли върху обвиненията на Торк, беше й много трудно да облече в думи скритата заплаха в неговите предупреждения.
— Ако Торк е прав, ще трябва да направим всичко възможно да се защитим и от вътрешния, и от външния враг.
— Разбирам много добре, Господарят Джаспериан също го разбира — устните на Гравнар се свиха, сякаш искаше да каже нещо повече, но не можеше. И нямаше да го направи, Нарин добре знаеше това, независимо от личното му мнение.
Гравнар се подпря с длан на масата и се изправи.
— Решението е взето, Шести вестоносец — каза той с официален тон. — Лейнак ще придружава Лейди Ксиант, а ти оставаш в Калинден и ще изпълняваш поръченията на Господаря Джаспериан.
Нарин понечи да възрази, но Гравнар я прекъсна.
— Това е всичко. Въпросът е приключен — и без да даде на Нарин възможност да отговори, той се обърна и напусна стаята.
— Ама, сър, това е чудна сабя. Няма по-хубава. И Господаря няма по-хубава. Не е ли тъй, мисъс?
Майсторът на саби — едър, мускулест мъж, който явно бе усвоил занаята си като войник, се обърна към една пълна жена, за да потвърди думите му.
— Ахъ, сър. Прав е Рейф. Няма по-хубава. Ни една, нищо, че аз казвам — пълната жена хвърли бърз поглед към Джеръл и се изчерви. — Вярно, сър, ако търсите по-хубава, шъ трябъ…
— Мисъс иска да рече, че няма да намерите по-добра и ако идете в Ануей. Няма, сър.
— Сигурен съм, че жена ти е права, майсторе — Джеръл претегли на ръка блестящото острие от закален метал, но това все пак не беше такава сабя, каквато му бе нужна.
Думите на мъжа съвсем неочаквано разбудиха в него забравени неща от времето, когато беше дете и учителят му настояваше да учи езиците на древните.
Мисис. Древно понятие, което означаваше съпруга, жена, станала собственост на мъжа. Това беше обръщение, с което се изразяваше уважение, означаваше връзка между един мъж и една жена, която трябваше да продължи до края на живота им.
Той продължаваше да държи сабята върху дланта си, искаше да я усети, да прецени баланса между острието и дръжката.
Странно как старите думи се вкореняваха в светове, които бяха толкова далечни във времето и пространството от света, в който бяха възникнали. Мисис Нарин. Джеръл се намръщи. Не звучеше добре. Нарин мисис. Не, и така не. И все пак…