Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Джеръл извади парчето плат от малкия басейн и бавно започна да го изстисква над десния си крак. Тънки ручейчета се спуснаха по бедрото, коляното и прасеца му. Докато стигна глезена, той така силно стискаше плата, че кокалчетата на пръстите му побеляха, а ръката му трепереше.
Какво щеше да й предложи? Дом? Деца? Спокоен и достоен живот сред приятели? Щеше ли той самият да избере такъв живот, ако можеше?
Джеръл хвърли смачканото на топка парче плат с рязко движение. То цопна в басейна и водата се разплиска.
Губеше си времето. Отдаваше се на мечти и прекрасни видения, вместо да търси брат си.
Джеръл стана, завъртя се, после се изпъна напред и се опря с ръце в двата края на пейката. Раменете му поеха тежестта на тялото. В това положение той впери очи пред себе си, сякаш искаше да прочете отговора върху плътната парна завеса пред очите си.
Една капка вода от тавана го удари по носа и Джеръл тръсна глава раздразнено.
Вярно, беше дошъл в Калинден с надеждата да научи нещо за Сантар, но не брат му изпълваше мислите и сънищата му. Като с някаква непонятна магия Нарин се беше настанила в съзнанието му и той през цялото време усещаше почти физическото й присъствие.
Но дори Сантар да е жив и в безопасност, Джеръл беше глупак да се отдава на безсмислени мечти, за една жена, която нямаше да стане негова. Нищо не можеше да й предложи — нито сигурност, нито дом, нито бъдеще. Нищо, освен любовта си…
Джеръл повдигна рязко глава. Любов? Откъде изникна тази дума? Това беше абсурдно! Смешно! В неговия живот няма място за любов. Единак като него не бива и за миг да се отдава на такива фантазии.
И все пак…
Въображението му неволно извикваше образа на Нарин — нейния смях, лицето й окъпано от звездната светлина или легнала до него, устните й разтворени и чакащи целувките му, кожата й трептяща под пръстите му.
Образи и представи във въображението му, нищо повече, а той усети как тялото му реагира мълниеносно. Внезапното съзнание, че толкова лесно и бързо се поддава дори само на спомени, го разгневи.
Достатъчно! Тези фантазии нямаха нищо общо с любовта и трябваше да престане с тях и да се заеме с важните неща. Той въздъхна и стана от каменната пейка. Едно поливане със студена вода щеше да го върне към действителността.
Прислужникът му бе показал още един басейн в ъгъла и след няколко опита Джеръл успя да разгадае как да задейства грубо издялания кран. С натискане на десния край на крана се пускаше студената вода от тръбата, монтирана в дебелата каменна стена.
Джеръл напълни големия черпак с леденостудена вода и го изсипа върху главата си.
Шокът от студената вода върху кожата не доведе до желания резултат. Почувства се така, сякаш току-що се бе хвърлил в потока до ловния лагер и в следващия миг Нарин, гола, тръпнеща и толкова желана, щеше да се окаже в ръцете му.
Този спомен извика в съзнанието му друг, после трети. Той я видя още веднъж върху врата на древона, когато рискуваше собствения си живот, за да спаси неговия. Видя решителното й лице, когато го водеше през планината и му показваше с очи и жестове какво да направи, за да се спасят от звероподобните диваци. После я видя пребледняла и притихнала да рови замръзналата земя, за да погребе хората, които познаваше, без никога да ги е виждала.
Спомените донесоха живото усещане за нейната гордост и вярност, за непреодолимата й решителност да постави дълга си пред личните желания и обиди, без да очаква и иска нещо в знак на благодарност.
Джеръл се поля още веднъж с ледената вода. Този път шокът го върна в действителността. Но тази действителност беше ясното съзнание, че той е изцяло, безнадеждно и глупаво влюбен в една жена, чийто живот не можеше да сподели.
— Той каза „не“.
Нарин погледна слисано стария си учител. Тази единствена дума разрушаваше всички нейни планове, които снощи, преди да заспи, беше обмислила толкова внимателно.
— И няма да изпрати вестоносец от Калинден с войските на Маткасен?
Гравнар поклати глава.
— Няма да изпрати теб. Има разлика.
— Но той трябва да изпрати някой, който ще бъде нащрек и ще следи дали са били правилни подозренията на Торк.
— Изпраща Лейнак.
— Лей…! — Нарин се подпря с две ръце на масата и се наклони към Гравнар, сякаш се готвеше да скочи. — Този идиот! Та той дори не може…
— Лейнак завърши обучението си. Може и да не е най-добрият вестоносец, когото съм учил, но той се справя задоволително — Гравнар се намръщи, като видя неовладяното чувство на слисване на лицето на Нарин.