Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Събудих се точно преди залез слънце. Спането ме бе ободрило и изпълнило със сили. Дон Хуан също бе заспал. Отвори очи в същия момент с мен. Беше ветровито, но не усещах студ. Листата на корема ми сякаш бяха подействали като фурна, като някакъв радиатор.
Разгледах околността. Мястото, което бях избрал да починем, приличаше на малък басейн. Човек можеше действително да седне върху него като върху дълга кушетка; отзад имаше достатъчно голяма каменна стена, която да служи за облегалка. Разбрах също, че дон Хуан е донесъл бележниците ми и ги е поставил под главата ми.
— Ти намери подходящо място — каза той усмихнат, — И цялата операция стана точно както ти бях казал. Силата те упъти насам без никакъв план от твоя страна.
— Какви листа ми даде? — попитах аз.
Топлината, която се бе излъчвала от листата и която бе задържала приятното състояние у мен, без никакви одеяла и допълнителни дебели дрехи, беше явление, което живо ме интересуваше.
— Просто листа — каза дон Хуан.
— Искаш да кажеш, че мога да откъсна листа от всеки храст и те ще имат същото въздействие върху мен?
— Не. Не мисля, че сам можеш да направиш това. Нямаш лична сила. Искам да кажа, че всякакви листа биха ти помогнали при условие, че който ти ги даде, има сила. Днес ти помогнаха не листата, а силата.
— Твоята сила ли, дон Хуан?
— Предполагам, че би могъл да кажеш така, макар то да не е съвсем точно. Силата не принадлежи никому. Някои от нас могат да я съберат и после тя да бъде дадена направо на някой друг. Нали виждаш, тайната на съхранената сила е, че може да бъде използвана само за да помогне на някой друг да си събере сила.
Попитах го дали думите му означават, че неговата сила се ограничава само до това — да помогне някому. Дон Хуан търпеливо обясни, че той може да употребява своята лична сила както му е угодно и за каквото си поиска, но когато стане нужно да се прехвърли направо на някой друг, тя би била безполезна, освен ако другото лице не я използва, за да събере сила за себе си.
— Всичко, което човек върши, е свързано с личната му сила. — продължи дон Хуан. — Затова човек, който няма такава, смята за невероятни делата на силния. Сила е нужна дори само за да осъзнаеш какво представлява силата. Това се мъча да ти обясня през цялото време. Но зная, че ти не разбираш не защото не искаш, а защото имаш много малко лична сила.
— Какво трябва да направя, дон Хуан?
— Нищо. Просто продължавай както досега. Силата ще намери път към теб.
Той стана и се завъртя в пълен кръг, взирайки се във всичко наоколо. Тялото му се движеше едновременно с очите; приличаше на някаква чудновата механична играчка, която се върти в кръг точно и равномерно.
Гледах го с отворена уста. Той прикри усмивката си, предизвикана от учудването ми.
— Днес привечер ти ще отидеш на лов за сила — каза той и седна.
— Моля?
— Довечера ще навлезеш в тези незнайни хълмове. В тъмното те не са хълмове.
— А какво са?
— Нещо друго. Нещо немислимо за теб, тъй като никога не си бил свидетел на съществуването им.
— Какво искаш да кажеш, дон Хуан? Винаги ме плашиш с демоничните си приказки.
Той се разсмя и лекичко ме ритна по крака.
— Светът е една загадка — каза той. — И в никакъв случай не е това, което си представяш.
За момент сякаш се замисли. Главата му се клатушкаше ритмично нагоре и надолу, после се усмихна и добави:
— Е, прилича и на това, което си представяш, но то не е всичко от този свят; има много повече. През цялото време откриваш тези неща и тази вечер сигурно ще добавиш още нещичко.
Гласът му накара тялото ми да настръхне.
— Какво имаш намерение да направиш? — попитах аз.
— Нямам никакво намерение. Всичко е решено от същата сила, която ти позволи да намериш това място.
Дон Хуан стана и посочи нещо в далечината. Предположих, че иска да стана и да погледна. Опитах се да скоча на крака, но преди да се изправя напълно, дон Хуан ме блъсна много силно да седна.
— Не съм ти казал да идваш след мен — каза той строго. После смекчи тона си и добави: — Тази вечер ще ти бъде трудно и ще е нужно да сбереш цялата си лична сила. Стой, където си, и я пести за по-късно.
Обясни, че не сочи нищо, а само проверява дали са там някои неща. Увери ме, че всичко било наред, и каза да стоя кротко и да се занимавам, защото имам доста време да попиша, докато се стъмни напълно в местността. Усмивката му беше заразителна и много успокояваща.
— Но какво ще правим, дон Хуан?
Той заклати глава в престорено недоверие.
— Пиши! — заповяда ми той и обърна гръб.
Не ми оставаше да правя нищо друго. Работих по записките си, докато стана прекалено тъмно да пиша повече.