Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Тя хвърли поглед към младоженеца, прегърнал Джеръми през раменете. Момчето бърбореше като сврака, а Райдър кимаше и се смееше.
Внезапно веселата глъчка замря. Райдър вдигна поглед и съзря Шърман Коул на вратата на залата.
На Софи й идеше да потъне вдън земя. Не можеше да помръдне. Видя как Райдър бързо се отправя към Кол.
— За мен е удоволствие да ви видя, мистър Кол, но не си спомням да бяхте поканен. Какво ви води насам?
Шърман Коул огледа залата, втренчи се в Софи, която с бялата си венчална рокля приличаше на мраморна статуя, видя как Самюъл я улови за ръката и му рече:
— Мили Боже! Да не смяташ да защитиш малката мръсница, като я омъжиш? И тоя глупак Грейсън наистина го направи?! Наистина ли те ожени за тая малка уличница, а?
Райдър въздъхна:
— Не ви ли предупредих вече? Сър, освен че сте досаден, вие сте бил и глупак.
— Но той не може да се ожени за нея! Чуваш ли, Самюъл?! Това с нищо няма да промени нещата! Та тя уби бедния си чичо! И аз още утре, като изследваме тялото на Бърджис, ще дойда да я прибера. Остава ти само една нощ с нея, така че гледай добре да я оползотвориш. А после ще дойде моят ред и аз ще се погрижа справедливостта да възтържествува и…
И Райдър го удари точно в челюстта: Шърман Коул се свлече на земята в безформена купчина. Райдър го вдигна под мишниците и го завлече зад един стол, но краката му останаха да стърчат отвън. Той придърпа стола, избута Коул зад него, после отново върна стола на мястото му. Погледна към Софи, ухили се и доволно и отри ръце:
— Беше истинско удоволствие — рече той и се приближи към нея. — Емил, защо когато се съвземе, не го изпратиш до Монтегю Бей? Нека си мисли, че Софи се е омъжила за баща ти — така ще бъде спокоен и доволен от себе си.
— Да вървим в трапезарията — подкани ги Самюъл. — Искам да вдигна наздравица за вас двамата с шампанското, което Джеймс успя да изрови специално за случая.
Но тя остана бледа и неподвижна. Райдър се намръщи:
— Хайде стига вече, де! — И понеже тя пак не помръдна, притегли я към себе си и я целуна. Целувката беше съвсем лека, устните му едва се докоснаха до нейните. После й прошепна на ухото:
— Аз съм ти съпруг и ще те защитавам. Не бой се, Коул нищо няма да ти стори.
Но тя все така стоеше, замръзнала от уплаха. Когато я пусна, вече не се мръщеше, изглеждаше замислена. Не бе отговорила на целувката му, но нали все пак току-що преживя нова неприятна изненада.
— Знаеш ли, Софи, не го ударих само за да те защитя, а просто защото изпитвах огромно желание да го направя. Но макар и мотивите ми да не бяха съвсем честни, бих ли могъл все пак да се надявам, че при случай ще ми се отплатиш със същото?
— Вече съм го правила.
Той се усмихна:
— И се справи чудесно. Ще продължиш ли да бъдеш моята амазонка? Ще продължиш ли да ме защищаваш?
— Ти не си Джеръми.
— Но съм твоят съпруг, така че вече съм по-важен и от Джеръми.
— Е, тогава — с въздишка отвърна тя — ще те защищавам, Райдър.
— Чудесно.
Райдър пак погледна през рамо краката на Коул, които стърчаха изпод стола. Какво, по дяволите, искаше той? Монтегю Бей беше далеч. Само за да злорадства ли беше дошъл? За да стресне Софи? Или да ги заплаши всички?
Но бързо забрави за Коул. Тази нощ щеше да бъде със Софи. Много скоро, след по-малко от три часа, тя щеше да лежи гола в прегръдките му и той смяташе да й се насити и за седмиците, през които щяха да останат разделени.
Тръгнаха към трапезарията и Райдър си затананика. Сложи Софи от дясната си страна, зае мястото на домакина и целуна пръстите на ръката й. Тя не помръдна.
— Емил ще изпрати Коул — рече той. — И навярно ще разбере защо дойде тази вечер.
— Бих искала да можех и аз да го ударя — отвърна тя.
Това страшно му допадна:
— Наистина ли щеше да го направиш? Е, ако трябва, ще го намеря и ще ти го доведа. Я ми покажи юмрука си.
Тя сви юмрук и той долепи палеца й до другите пръсти:
— Когато удряш, никога не изпъвай палеца си — може да го счупиш.
— Ожулил си кокалчетата си.
— Нямаше начин — такава е цената, която човек плаща за удоволствието да удари. А сега, моя младоженке, вдигни чаша и леко докосни моята. Точно така. Сега се усмихни… Браво!
Тя отпи от шампанското. Беше чудесно — студено и тръпчиво. Отпи по-голяма глътка.
Разговорът около масата се оживи и с всяка нова бутилка смехът и глъчката се засилваха. Викарият си спомни анекдота за светеца, изпратен по грешка в ада, и го разказа с ентусиазма на набожен грешник.
Райдър се посмя, сетне погледна жена си.