Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
— Май наистина сте решили да не приемате никакъв отказ.
— Не, не — извика той, — не трябва да ми отказвате, не бива да ми отказвате, няма да ми откажете.
— Е, тогава няма да ви откажа — рекох аз и го целунах леко, — само ме пуснете да стана.
Той изпадна във възторг от съгласието ми, дадено по такъв мил начин, и по едно време си помислих, че той ще реши, че вече сме женени, и няма да чака формалностите. Оказа се обаче, че съм несправедлива към него, защото той ме хвана за ръката, изправи ме на крака и като ме целуна два-три пъти, благодари ми за съгласието.
Той така преливаше от щастие, че сълзи се появиха в очите му.
Обърнах се настрана, защото и аз се просълзих, и го помолих да ми разреши да се оттегля за малко в стаята си. Ако у мен някога е имало капка разкаяние за отвратителния живот, който бях водила двадесет и четири години, това разкаяние дойде именно в този момент. „Какво щастие е — си казах аз, — че хората не могат да надникнат в сърцето ни! Колко щастлива бих била, ако бях съпруга на този почтен човек, който толкова ме обича!“
И тогава си помислих:
„Какво отвратително същество съм аз! Как ще измамя този нищо неподозиран; джентълмен! На него не му минава и през ум, че се е развел с една к…, за да се хвърли в прегръдките на друга к…; че ще се ожени за жена, която е спала с двама братя и има три деца от собствения си брат; че тази жена е родена в Нюгейт, че майка й е к… и е заточена за кражба; че е спала с тринадесет мъже и е родила дете, след като го е срещнала! Нещастникът! — казвах си аз. — Какво ще прави!“
След като дълго се упреквах за греховете си, мислите ми взеха друга насока.
„Е — рекох си, — ако трябва да бъда негова съпруга, дано господ ми помогне да му бъда вярна и да отвърна с обич, достойна за неговата страстна любов. С поведението си, което той ще може да оцени, ще компенсирам миналия си живот, който ще остане скрит за него.“
Той с нетърпение очакваше да изляза от стаята си и понеже се забавих, слезе долу да говори със съдържателя за венчавката. Последният, крайно услужлив и пълен с добри намерения, бил вече пратил да повикат свещеника и когато приятелят ми му казал, че искаме да се оженим в града, той отговорил:
— Сър, моят приятел, свещеникът, е вече тук.
И така, без много приказки, той се запознал със свещеника и го попитал дали е готов да ни венчае, като обяснил, че и двамата не сме тамошни, но желаем да се оженим в техния град. Свещеникът отговорил, че съдържателят му бил вече споменал за нас и се надява, че в тази работа няма нищо нередно, тъй като приятелят ми изглежда да е сериозен господин. Но понеже той предполага, че дамата не е момиче, ще има нужда от свидетели.
— За да не се съмнявате, моля, прочетете това — рекъл моят приятел и му подал вулата.
— Това е напълно достатъчно — казал свещеникът. — Къде е дамата?
— Ей сега ще ви заведа да я видите — отвърнал приятелят ми.
Тъкмо излизах от стаята си, когато той се качи горе и ми каза, че свещеникът бил долу и след като видял вулата, бил готов да ни венчае на драго сърце.
— Но той иска да те види — рече приятелят ми. — Мога ли да го доведа?
— Има време и утре сутрин, нали? — казах аз.
— Но, мила, той, изглежда, се страхува, че ти може да си някое младо момиче, откраднато от родителите му. Макар аз да го уверих, че и двамата сме на възраст да дадем сами съгласието си за встъпване в брак, той все пак иска да те види.
— Е, направи, както искаш.
Той доведе свещеника, който се оказа много весел и симпатичен човек. Разправили му били, че сме се срещнали случайно в Брикхил; че аз съм дошла с дилижанса от Честър, а моят годеник със собствена кола; че е трябвало да се срещнем в Стоуни Стратфорд, но годеникът ми не можел да стигне дотам и пр.
— Нищо, сър — каза свещеникът, като се обърна към мъжа ми, — всяко зло за добро. Вие сте били разочарован, но аз пък излязох късметлия, защото, ако се бяхте срещнали в Стоун Стратфорд, нямаше да имам честта да ви венчая.
След това той попита съдържателя дали има молитвеник под ръка.
Аз подскочих като ужилена.
— Сър — рекох, — какво говорите! Да ни венчаете в хан, и то вечер!
— Госпожо — отвърна той, — ако искате, мога да извърша бракосъчетанието и в черква. Но уверявам ви, вашата венчавка тук ще бъде толкова валидна, колкото и ако бъде извършена в черква. Черковните закони не ви задължават да се омъжите в черква. Пък дали се венчавате денем, или вечер, няма никакво значение. Нашите принцове се женят в спалните си, и то към осем-девет вечерта.