Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

— Какво! — рекох аз, като се зачервих леко. — Да се венчаем в хан, насред път! Господи, как можете да говорите така!

— Ами как другояче да говоря — отвърна той. — Та нали дойдох с това намерение. Ей сега ще ви покажа какво съм приготвил. — И той измъкна една връзка книжа.

— Вие ме плашите — рекох аз. — Какви са тези книжа?

— Не се страхувайте, мила — каза той и ме целуна. (Той за първи път си позволи да ми каже „мила“.)

След това повтори:

— Не се страхувайте, ей сега ще видите какви са тези хартии — и той ги разгъна.

Първият документ беше бракоразводното решение, в което бяха изложени всички доказателства за безнравственото поведение на жена му. След това имаше документи от свещеника и църковните настоятели на енорията, с които се удостоверяваше, че тя е погребана и се посочваше причината на смъртта й. Следваше препис от нареждането на коронера13 за свикване на съдебните заседатели и от решението на последните, с което се даваше заключение „non compos mentis“14.

Той беше донесъл тези книжа, за да ме убеди, че е законно разведен, макар че не бих се подвоумила да го взема и без всички тези доказателства. Все пак аз ги прегледах доста внимателно и му казах, че наистина всичко е много ясно, но че нямаше нужда да ги носи със себе си, тъй като има още много време. Той ми отговори, че може би за мен има време, но той е чакал достатъчно дълго.

Видях, че има още няколко пакетчета, обвити в хартия, и го попитах какво има в тях.

— А, ето въпроса, който исках да ми зададете — рече той и разтвори единия пакет. Вътре имаше кутийка от шагренова кожа, от която извади един диамантен пръстен и ми го подаде. Не можех да не го приема, дори и да исках, защото той веднага ми го сложи на пръста; затова направих реверанс и го приех. След това той извади един друг пръстен.

— Този е за друг случай — рече той и го сложи в джоба си.

— Все пак покажете ми го — казах аз и се усмихнах. — Отгатвам за какъв случай го пазите и мисля, че сте луд.

— Щях да съм луд, ако не бях го взел — отвърна той, но не ми го показа.

Имах голямо желание да видя пръстена и затова казах:

— Добре, но покажете ми го, моля ви се.

— Почакайте — отвърна той, — най-напред вижте това. — И той разгърна един свитък и започна да го чете.

— Гледай ти, че това било вула!

— Та вие сте се побъркали! Сигурно сте били напълно убеден, че ще се съглася при първата ви дума, или пък сте решен да не приемате никакъв отказ.

— Точно така — каза той, — решен съм да не приемам никакъв отказ.

— Но може би се заблуждавате — рекох.

— Не, не — извика той, — не трябва да ми отказвате, не приемам отказ — и започна да ме целува така бурно, че просто не можех да го спра.

Както ходехме напред-назад из стаята, увлечени в разговор, той ме грабна неочаквано в прегръдките си, хвърли ме на леглото и легна до мен. Държейки ме здраво притисната до гърдите си, но без да извърши нищо неприлично, той започна да ме уверява в любовта си, да ме умолява и увещава да се съглася, като рече, че няма да ме остави да стана, докато не му обещая, че ще се венчая за него. Най-после аз казах: