Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Очите й се свиха подозрително и тя каза обвиняващо:
— Това със сигурност не е цялото съобщение.
— Това е всичко, почитаема. Предполагам, че Агачак знае значението му.
— Джахарб нищо друго ли не каза?
— Само че този Кабах е тук, в замъка, под протекцията на Агачак.
— Невъзможно! — изсъска тя. — Щях да знам, ако е тук. Агачак не крие нищо от мен.
Сади разпери ръце.
— Мога само да повторя това, което ми каза Джахарб, почитаема.
Очите й изведнъж се изпълниха със съмнение.
— Ако ме лъжеш, Уса, или се опитваш да скриеш нещо от мен, ще ти изтръгна сърцето.
— Това е цялото съобщение, почитаема. Може ли сега да го предам на вашия йерарх?
— Йерархът е в Дроджимския дворец при краля. Няма да се върне преди полунощ.
— Тогава има ли къде аз и моите слуги да изчакаме неговото завръщане?
— Не съм свършила още с теб, Уса от Стис Тор. Какво ще прави този Кабах в Рак Хага?
— Джахарб не ми каза нищо за това.
— Мисля, че ме лъжеш, Уса — каза тя и пръстите й нервно затропаха по масата.
— Нямам причина да ви лъжа, почитаема Чабат — запротестира той.
— Агачак щеше да ми каже за това. Той не крие нищо от мен, нищо.
— Може би е пропуснал, а може би не е нещо важно.
Тя огледа внимателно всички. Очите й бяха скрити под тъмните вежди. После се обърна със студен поглед към все още треперещия гролим.
— Кажи ми — каза тя с глас, съвсем малко по-висок от шепот — Как така си разрешил на този да носи меч в мое присъствие? — И посочи Гарион.
Лицето на жреца се скова.
— Прости ми, Чабат — колебливо каза той. — Не съм забелязал.
— Не си забелязал такова голямо оръжие!? Как ще обясниш това?
Гролимът се разтрепери още повече.
— Може би мечът е невидим? Или може би моята сигурност не те интересува? — Обезобразеното й лице стана още по-жестоко. — Или се решил да доведеш злото, надявайки се този чужденец да ме убие?
Лицето на гролима стана пепеляво.
— Мисля да обърна внимание на Агачак, когато се върне. Той без съмнение ще иска да поговори с теб за този невидим меч.
Вратата на стаята се отвори и влезе един мършав гролим със зелена линия на качулката. Черната му коса беше мръсна и висеше на сплъстени кичури върху раменете му.
— Време е, Чабат — каза бавно той.
Присвитите очи на Чабат се смекчиха.
— Благодаря, Сорчак — каза тя и примижа кокетно, изправи се, издърпа едно чекмедже на масата и извади черна кожена кутия. Отвори я и с любов извади от нея дълъг блестящ нож. После погледна студено гролима, когото току-що бе нахокала, и продължи: — Отивам в Светата стая да извърша церемонията по жертвоприношението. — Ако само една дума за това, което стана тук, се изплъзне от устата ти, ще умреш при следващия звук на камбаната. Сега заведи този търговец и слугите му в някоя стая, където да изчакат завръщането на Йерарха.
След това се обърна към дългокосия Сорчак и очите й изведнъж блеснаха.
— Ще ме придружиш ли до Светата стая, за да бъдеш свидетел на изпълнението на церемонията?
— Ще бъде чест за мен, Чабат — отговори той с раболепен поклон, но когато тя се обърна с гръб към него, устните му се свиха с презрение.
— Ще ви оставя в ръцете на този непрокопсаник — каза тя на Сади, когато мина покрай него. — Не сме свършили още разговора си с теб, но трябва да се подготвя за жертвоприношението.
После двамата със Сорчак излязоха от стаята.
Когато вратата се затвори, жрецът с обезобразеното лице се изплю на пода.
— Не знаех, че жена може да се издигне чак до Виолетово — каза Сади.
— Тя е любимка на Агачак — измърмори с неприязън гролимът. — Способността й за магьосничество е доста малка, така че тя се издигна с негова помощ. Йерархът има подчертано предпочитание към грозните неща. Това е единственото, което я пази още да не са й прерязали гърлото.
— Политика — въздъхна Сади. — Навсякъде е еднаква. Тя обаче, изглежда, доста ревностно изпълнява религиозните си задължения.
— Желанието й да изпълнява церемонията по жертвоприношението няма нищо общо с религиозността. Тя обича кръвта. Аз самият съм я виждал да пие кръвта, изтичаща от жертвите на олтара, и да маже лицето и ръцете си с нея. — Жрецът се огледа да не би да го е чул някой друг. — Един ден обаче Агачак ще разбере, че тя практикува вещерство в замъка на Торак и че двамата със Сорчак празнуват Черна неделя с жертвите, докато всички останали в замъка спят. И когато нашият йерарх разкрие нейните извращения, тя самата ще легне скимтяща на олтара и всеки гролим от замъка ще забие ножа си в нея. — Той се изправи. — Елате с мен.