Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Маскул не откъсваше очи от мъжа и от езерото, когато внезапно почувства остра болка в сърцето, сякаш го прониза шпага. Едва се задържа да не падне и докато се олюляваше, съзря как във водата избликна фонтан и отново падна надолу. В следващия миг го повали мощен удар в устата, нанесен от невидима ръка. Маскул се надигна и видя във водата втори фонтан. Едва стъпи на крака, и в мозъка му закънтя страхотна болка, причинена като че ли от смъртоносен тумор. Агонизиращ, той се олюля отново и се свлече. Този път падна върху ръката, ранена от Краг, при което избликналата болка го погълна изцяло и го накара да забрави останалите си страдания. Едва не загуби съзнание. Но раната го боля само миг и болката премина ненадейно, щом Маскул почувства, че дивата музика на Еартрид губи властта си над него.
Видя, че онзи продължава да лежи в същата поза. По езерото се издигаха бързо многобройни мощни фонтани и вълнуваха повърхността му. Глимейл беше паднала на пръстта и лежеше неподвижна, сякаш бе мъртва. Изражението й беше отвратително и Маскул помисли, че може би наистина е мъртва. Приближи се и така и излезе. Не бе ясно какво бе изпитала, но върху лицето й бе застинала ухилената физиономия на Кристалния. Трагедията се беше разразила за по-малко от пет минути.
Маскул се върна при Еартрид и насила го накара да спре.
— Ти удържа на думата си, свирачо — рече той. — Глимейл е мъртва.
Еартрид се опита да се съвземе.
— Предупредих я — проговори той веднага щом седна. — Нали я помолих да си тръгне? Тя умря твърде бързо. Дори не дочака красотата, за която говореше. Нищо не е чула от пасиона, нито от ритъма. Нито пък ти.
Възмутен, Маскул го прониза с поглед, ала не каза нищо.
— Не трябваше да ме прекъсваш — додаде Еартрид. — Нищо няма значение за мен, когато свиря. Мога да изгубя нишката на идеята. За щастие, никога не забравям. Ще започна отначало.
— Вече има мъртвец, и ако музиката трябва да продължи, аз ще свиря.
Мъжът живо се обърна към него.
— Не може — възрази той.
— Трябва — решително отсече Маскул — Предпочитам да свиря, отколкото да слушам. Освен това, ти свириш всяка нощ, а аз имам на разположение само тази.
Еартрид свиваше и разпускаше юмрук побледнял.
— С безразсъдството си ще ни затриеш и двамата. Айронтик е мой, а както не знаеш да свириш, само ще ми счупиш инструмента.
— Е, дори и да го счупя, трябва да опитам!
Свирачът скочи на крака и се изправи пред него.
— Насила ли искаш да ми го отнемеш?
— Спокойно! Предлагам ти същото право на избор, каквото ти даде и на нас. Давам ти време да отидеш където поискаш.
— Каква полза, ако ми развалиш езерото? Не разбираш какво вършиш.
— Тръгваш или оставаш? — Маскул беше неумолим. — Имаш време, докато водата се успокои отново. После започвам да свиря аз.
Със свито гърло Еартрид отправи взор към езерото и отново се обърна към Маскул.
— Заклеваш ли се? — попита той.
— Ти по-добре от мен знаеш колко време ти трябва. Дотогава ще си в безопасност.
Еартрид го изгледа ядно, поколеба се за миг и сетне закрета към най-близкия хълм. По пътя хвърли през рамо поглед, за да се убеди, че няма да бъде измамен. Не след дълго изчезна зад хребета, запътен към брега срещу Матерпле.
По-късно, когато повърхността се успокои, Маскул седна край брега, имитирайки стойката на Еартрид. Не знаеше нито как да засвири, нито какво ще излезе от музиката. Но в мозъка му се надигнаха дръзки мисли и той пожела да им даде физическа форма. Особено на една — формата на Суртур.
Преди да топне крак във водата, Маскул отново обмисли всичко. „Формите на тази музика са като темите в обикновената музика. Композиторът не създава темата просто като събира и подрежда нотите — цялата тема проблясва в съзнанието му едновременно с вдъхновението. Сигурно това се отнася и за формите. Щом започна да свиря, идеите ми ще преминават от подсъзнанието в езерото и отразени, ще се връщат в реалността, за да ги осъзная и аз самият. Така трябва да е“ — реши той.
В мига, в който кракът му докосна водата, усети как мислите заизтичаха от него. Не ги разбираше, но напливът им го изпълни с усещане за радостна власт и в същото време, с любопитство какво означават. Сред езерото се издигнаха многобройни фонтани, но не му причиниха болка. Мислите му, отразени в музиката, не се лееха в равен поток, а избликваха на огромни тласъци, последвани от мигове на покой. Щом мислите изригнеха, езерото се покриваше с бликащи фонтани.
Маскул осъзна, че преминаващите през него идеи не се раждаха от ума му, а в неразгадаемите дълбини на волята му. Не можеше да ги проумее, ала можеше да ги изкаже по-бързо или да ги забави със силата на волята си.