Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Тя завърши преди пет години.
— Да, но досега още не сме си платили дълговете. Колкото до мен, аз високо ценя дарованието на момчето — бързо добави Кауниц, искайки да покаже, че също не е лишен от добър вкус.
Към него се присъедини дук ди Браганца, любител на музиката, с годишен доход сто хиляди дуката, което му позволяваше да задоволява напълно своята слабост. Той беше съгласен с принц Кауниц и рече:
— Господин Моцарт, доколкото разбирам, в оперната музика на вашия син се чувствува Глук. Не, не вземайте това за упрек — добави той, като видя как се намръщи Леополд. Дук ди Браганца, макар да бе сред най-големите покровители на Глук, плати и на Моцартови да свирят пред него. — Естествено е един толкова млад композитор да се влияе мъничко от колегите си.
Леополд нищо не възрази. Гостите пристигаха един след друг: граф Дитрихщайн особено доверен съветник на императора; придворната дама фон Гутенберг — очи и уши на императрицата, — тя се стремеше да бъде неотлъчно до графа. „Кой кого следи от двамата“ — помисли си Леополд, като се покланяше на графиня Тун, граф Палфи и отец Игнац Пархамер — духовник на императора и любимец на императрицата, — както и на влезлия след тях доктор Франц Антон Месмер протеже на доктор ван Свитен; Месмер се славеше като покровител на музиката и беше авторитет в областта на хипнозата.
Волфганг се заинтересува от гостите едва когато забеляза сред тях придворния композитор Адолф Хасе и придворния поет Пиетро Метастазио, които спореха с друг придворен композитор — Джузепе Боно. Ето пред кого той би искал да свири. Татко каза, че те най-добре от всички във Виена разбирали от оперна музика и че Хасе бил единственият немски композитор на опери, когото ценели в Италия, а като либретист Метастазио нямал равен в света. Но Волфганг не успя да заговори с тях — принц Кауниц даде знак да започне музикалното изпитание.
— Господин Метастазио — обърна се към поета Леополд, — доктор ван Свитен бе любезен да достави от дворцовата библиотека том ваши либрета, които моят син не познава. Моля ви да изберете текст по ваш вкус и синът ми веднага ще напише музика към него.
Внушителният седемдесетгодишен поет усърдно запрелиства тома, търсейки стихове, още непретворени в музика, а Волфганг си мислеше: „Татко действува като вълшебник, но тук няма никакво вълшебство.“ Мелодията бе готова в главата му — тя можеше да се приспособи към всеки текст, посочен от поета.
— Ето това избирам, момче! — възкликна доволен Метастазио. Той бе намерил стихове, които не можеха така лесно да се съчетаят с музика.
Волфганг се вгледа в текста за миг, после написа музиката за арията и я изпя, като си акомпанираше на клавесин.
Когато завърши, цареше мълчание, сетне изведнъж гръмнаха аплодисменти. Без да се поколебае, Волфганг засвири своята опера. Татко му беше казал да изсвири само първо действие, защото аристократите няма да имат търпение да слушат повече, но всички, дори принц Кауниц, слушаха внимателно. Завърши с една нежна ария — тя беше финал на първото действие — и остана неподвижен.
Всички се струпаха около него и принц Кауниц заяви:
— Нечувано! Ако не бях видял със собствените си очи, нямаше да повярвам.
Леополд рече:
— Може ли да има още съмнения, ваша светлост, в това дали синът ми е написал самостоятелно „Мнимата наивница“?
— Решително не! — възкликна принц Кауниц. — А вашето мнение, Хасе?
Възрастният Хасе се наведе да види по-добре музиката, която Волфганг бе съчинил по лиричното стихотворение на Метастазио Шестдесет и девет годишен, той бе написал толкова опери по либрета на Метастазио, че не им знаеше броя.
Леополд нямаше търпение да чуе час по-скоро мнението на композитора. В този миг той мразеше Хасе, задето го измъчваше така.
Хасе изрече бавно:
— Арията е написана по всички правила.
Леополд не се стърпя:
— И е негова собствена, нали?
— Господин Моцарт, това ли ви тревожи?
— Тревожи не мен, а Афлиджо.
— Човек не бива да се отчайва, ако първата опера му създаде известни трудности.
Волфганг изтърси:
— Но, господин Хасе, защо операта да ми създава трудности, щом е написана добре?
Леополд понечи да се извини заради грешката на сина си, ала Хасе го спря с думите:
— Съвсем естествено е за него. Той е още дете.
— На дванадесет и половина съм — рече Волфганг. — И операта е моя.
— Така ли? — попита принц Кауниц.
Волфганг този път не отговори, защото татко го гледаше строго, задето не мълчи. И все пак не можеше да разбере. Беше написал музиката с възторг, а всички я слушаха равнодушно. Трябваше ли да се срамува от това? Другите трябваше да се срамуват. Не той, а те нямат сърце.