Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Хитър си — каза Нагор. — С човек като теб всичко е възможно. Жалко, че не си тхуг.
— Бъди готов.
Спусна чучелото с ласото от прозореца и го заклати. Двамата сипаи веднага откриха огън и викнаха:
— Тревога!
ТремалНаик и Нагор скочиха от прозореца с револвери в ръка, бързо се изправиха и се втурнаха.
— Следвай ме! — каза ТремалНаик и затича още по-бързо. Чуха зад тях виковете на сипаите и няколко изстрела, които отидоха на халост.
ТремалНаик нахлу като стрела под един стобор. На земята лежеше кон. С един юмрук го изправи на крака.
— Качвай се зад мен! — викна на тхуга.
Двамата бегълци се метнаха на коня, вкопчиха колена в него и се впуснаха напред.
— Къде отиваме? — попита Нагор.
— При Кугли — отвърна ТремалНаик, като пришпорваше коня с приклада на револвера си.
— Ще попаднем на сипаите.
— Да не би Кугли да е обсаден?
— Когато го оставих, в гората се навъртаха сипаи.
— Ще бъдем предпазливи. Дръж оръжието си готово.
Конят, едно красиво животно с черна грива, цепеше пространството, като прескачаше оврази и храсти, независимо от двойния товар. Бунгалото вече бе изчезнало в мрака и те навлязоха в леса, когато един глас им извика:
— Стой!
Двамата бегълци се извърнаха, готови да стрелят. Луната, която в този момент изгряваше, освети десетина души, залегнали на земята и насочили към тях карабините си.
— Пришпорвай! — викна Нагор.
В тъмнината лумнаха цевите на хората отсреща им, на което двамата ездачи отвърнаха с два пистолетни изстрела. Конят направи голям скок, изцвили силно и се строполи, повличайки тия, които бяха отгоре му. Сипаите изскочиха от гъсталака с радостни викове, които веднага преминаха във викове на ужас. Една гигантска сянка изскочи от бамбуковата тръстика с глух рев. Командирът на сипаите бе повален с един само удар на лапата на тигъра.
— Дарма! — викна ТремалНаик и бързо скочи на крака.
— Тигърът!… Тигърът! — развикаха се сипаите и побягнаха на всички страни.
Умното животно стигна до господаря си с няколко скока.
— Браво, Дарма! — каза му той и нежно го погали. — Ти никога не ме изоставяш.
Двамата индийци използуваха суматохата и се втурнаха в гората, като се оглеждаха да не би зад някой храст да ги чака засада. След половин час непосилен бяг стигнаха до големия навес, обитаван от тхугите. Нагор остана навън с тигъра, а ТремалНаик влезе.
Кугли се бе изтегнал на земята, задълбочен в разчитането на някакви писма на санскритски, но щом го зърна веднага стана и тръгна към него.
— Свободен ли си? — възкликна учуден, без да може да прикрие радостта си.
— Както виждаш — отговори ТремалНаик.
— А Нагор?
— Остана навън.
— Дай ми главата.
— Коя глава?
— На капитан Макферсън.
— Претърпяхме поражение, Кугли. Индиецът отстъпи.
— Какво искаш да кажеш? — попита.
— Искам да кажа, че капитан Макферсън е още жив.
— Жив!…
— Не можах да го убия.
— Говори! — Напуснал бунгалото, без да знам.
— И къде е отишъл?
— В Калкута.
— Защо? ТремалНаик не отговори.
— Говори!
— Капитанът се подготвя да нападне скривалището на тхугите. Той знае, че Раймангал е вашето седалище.
Кугли го погледна ужасен.
— Да не си полудял? — възкликна.
— Не съм…
— Но кой е могъл да ни издаде?
— Аз.
— Ти!…
Удушвачът се нахвърли към ТремалНаик с кама в ръката, но ловецът, бърз като мълния, я сграбчи и изви китката му с такава сила, че костите й изпукаха.
— Не прави глупости, Кугли — каза му ядосано.
— Но хайде, говори! — кресна удушвачът. — Защо ни предаде? Та нали знаеш, че твоята Ада е все още в наши ръце?
— Знам, но ви предадох неволно. Дадоха ми да пия юма.
— И ти проговори?
— Кой може да издържи на юмаЧ
— Разкажи какво се случи.
С няколко думи ТремалНаик му обясни случилото се в бунгалото.
— Много си направил, но мисията ти още не е завършила — каза Кугли.
— Знам — въздъхна ТремалНаик.
— Защо въздишаш?
— Защо ли?… И ме питаш? Не съм създаден, за да убивам подло хора. Ужасно, чудовищно е това, което трябва да извърша!…
Кугли вдигна рамене.
— Ти не знаеш какво значи омраза — каза.
— Знам, Кугли! — кресна му ТремалНаик с див глас. — Ако знаеше колко ви мразя!
— Внимавай, ТремалНаик! Годеницата ти е в наши ръце. Нещастникът наведе глава и сподави един стон.
— Да се върнем на въпроса за капитана — рече удушвачът.
— Говори, какво трябва да направя? Преди всичко трябва да попречим на ония проклетник да иде в Раймангал. Ако стигне до нашето скривалище, твоята Ада е загубена.