Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Значи ми издавате нова присъда? — каза ТремалНаик с горчивина — Нямате ли милост, хищници.
— Това не е присъда. Тежко ни, ако онзи човек пристъпи в Раймангал.
— Какво трябва да направя?
Кугли не отговори. Бе хванал главата си с ръце и мислеше.
— Намислих — каза най-сетне. — Капитанът безспорно ще тръгне по реката, за да стигне в Раймангал.
— Вероятно — рече ТремалНаик.
— В Калкута и във форт Уйлям имаме сподвижници във войската и военните кораби на англичаните. Някои от тях дори заемат отговорни места. Подпомогнат от тези наши хора във форт Уйлям, ще се качиш на кораба на капитан Макферсън.
— Аз?
— Защо, страх ли те е?
— ТремалНаик не знае още какво е страх. Само се питам дали капитанът няма да ме познае.
По устните на Кугли пролази усмивка.
— Един индиец може да стане малаец или бирман.
— Достатъчно. Кога трябва да замина?
— Веднага, за да не пристигнеш твърде късно.
— Свободен ли е пътят, който води към реката?
— Сипаите, които ни бяха обградили, сега са прогонени от гората.
Кугли постави пръсти на устните си и изсвири. Веднага притича един удушвач.
— Подбери шест човека с проверени качества и смелост, които да се приготвят за заминаване. Голямата лодка на брега ли е?
— Да — отвърна тхугът.
— Отивай! кугли свали от пръста си един златен пръстен с особена форма, на която бе изобразена таинствената змия, и го подаде на тремалнайк.
— достатъчно е да го покажеш на който и да е от нашите съмишленици и всички тхуги в калкута ще бъдат на твое разположение — каза му.
ТремалНаик го постави на дясната си ръка.
— Друго има ли да ми кажеш? — попита той.
— Ще бдим над твоята Ада.
— Друго?
— Ако ни предадеш, ще я качим на кладата. ТремалНаик го погледна накриво. — Сбогом — каза му.
Излезе и се приближи до Дарма, който го гледаше неспокойно, сякаш вече предугаждаше, че господарят му отново ще го напусне.
— Бедни приятелю — каза с тъжен глас, изпълнен с вълнение. — Ще се видим отново, не се страхувай, Дарма. Нагор ще се грижи за теб.
Извърна глава и се присъедини към шестимата тхуги.
— Заведете ме на кораба — заповяда.
Тръгнаха в индианска колона и навлязоха в гората, като държеха пушките си в ръце, готови за стрелба при най-малка изненада.
В два часа сутринта стигнаха брега на реката при една малка поляна, където сред тръстиката се криеше тяхната тясна, дълга лодка. Греблата бяха на мястото си, както и една малка мачта с платно. Можеха да потеглят веднага.
— Виждате ли някой?
— Няма никой.
— Да се качваме.
Шестимата мъже и ТремалНаик се качиха в лодката и навлязоха в реката.
X. Фрегатата
— Кураж! — каза ТремалНаик. — Трябва да стигнем във форта преди експедицията да потегли. Ако пристигнем късно, ще загубите Раймангал.
— Остави на нас — отговори онзи, който изглеждаше началник на шестимата тхуги. — Ще стигнем навреме.
— Какво е разстоянието оттук до форта?
— По-малко от десет левги.
— Кога смяташ, че ще потегли експедицията?
— При прилив, безсъмнено. До половин час водите ще се покачат и ще зацепим по-бързи от шхуна.
Тхугите, яки момчета, свикнали на тежък труд и гребане още от деца, хванаха веслата и загребаха задружно със силни и отмерени удари.
Дългата и красива лодка, построена нарочно за надбягвания, бързо набра скорост, като едва докосваше водата, чието течение скоро щеше да се забави поради прииждането на прилива, достигащ в Калкута височина от пет стъпки.
Нощта беше безкрайно ясна, осветена от голямата луна, а въздухът сладостен, освежен от лекия бриз, който от време на време подухваше откъм горното течение на голямата река. Бреговете се виждаха като да беше ден и разкриваха разкошни гледки, типични за индийските реки. Появяваха се красиви палмови гори, величествени с дългите листа на своите дървета, разположени във форма на кубета, високи маню, опасани като с гирлянди от пълзящи растения, наречени калами, достигащи често дължина от сто и петдесет метра, след кои го се редуваха безкрайни ниви със синап, чийто жълти цветове грееха под сребърните лъчи на луната, или насаждения с индиго, шафран, сусам. Идваше ред на безкрайни тръстикови полета, сред които кръстосваха стада от диви биволи
— животни, често по-опасни от самите тигри и способни да нападнат тълпи от въоръжени хора. Понякога се появяваха бедни селца, задушени от гъстата растителност, или заобиколени от оризища и изкопи за събиране на водите, а най-често разположени до вонящи блата, над които тегнеше гъста мараня, носителка на жълта треска и холера. Не липсваха и красиви бунгала, на чиито островърхи покриви дремеха черни щъркели, кафяви ибис и огромни лешояди, почитани от индусите, които вярват, че в тези птици са заселени душите на жреците на Брама.