Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Кристофър признаваше, че е използвал безскрупулно момичето за своите собствени цели. Но по отношение на мотивите си беше честен с нея и се бе погрижил и тя да е облагодетелствана колкото него. Колко други мъже биха се отказали да задоволят физиологичните си нужди, за да са сигурни, че тя няма да бъде обременена допълнително от брака им.
Откакто се бяха преместили в Ранчо дел Рио, спяха в отделни стаи и той нито веднъж не се бе поддал на изкушението да я посети нощем.
Кристофър признаваше, че страда от сляпа любов. Чудеше се дали Маги би го привличала също толкова силно, ако я бе срещнал в Англия, където изобилстваше от чаровни дами. Вероятно щеше. Маги бе уникална жена, също като земята, на която се бе родила — красива, открита, честна, издръжлива, лесно раздразнима. Щеше да е щастлива в Ранчо дел Рио — кралица е владение, по-голямо от някои европейски страни. Вече започваше да се държи като господарка. Тя беше тази, която предложи да се насърчава заселването на семейства в ранчото. Спретнатите каменни къщички зад спалните помещения на слугите бяха нейна идея, а сега настояваше Питър да й помогне да основе училище за децата в ранчото. Луиза я учеше на счетоводство и някои основни правила в управлението на имението, а Маги усвояваше тези нови умения по същия начин, по който бе поглъщала книгите, купени й от Кристофър.
Като че ли мислите заведоха мъжа й точно при нея. Той спря сивия си кон и се заслуша в смеха откъм водата пред него. Зад един завой на реката канадски тополи засенчваха дълбок вир, популярен сред работниците в ранчото й семействата им. Днес Маги беше извела децата на пикник. Една от каруците беше разпрегната под тополите и спънатите коне пасяха спокойно в сянката. Никой не забеляза Кристофър. Младата съпруга на един от работниците весело нареждаше пайове с пилешко месо, хляб, мед, мармалад, курабии и ябълки, докато Маги наблюдаваше децата във водата. Всъщност тя се явяваше повече другар в игрите, отколкото надзирател. Боса, в избелели панталони с крачоли, скандално навити над коленете, жена му беше не по-малко мокра от децата. Дори ризата й прилепваше по нея по най-предизвикателен начин.
Докато Кристофър гледаше, едно от момченцата, на около осем години, плисна вода като фонтан към Маги и я намокри още повече. Тя изпищя от удоволствие, а децата се засмяха буйно.
— Ще те науча аз! — Маги нагази във водата след смелия виновник и го потопи. Той изскочи, като се изтръскваше и се смееше. Децата се струпаха около нея като малки водни духове около водна фея.
— Сега мен! Сега мен! — крещяха те и я пръскаха, докато не подгизна цялата. Кристофър чу смеха й да се издига над детския — ясен и звучен като камбанен звън. Усмихнат, той обърна коня си и ги остави да се наслаждават на лудориите си.
Веселата глъч затихна и светът се умълча, с изключение на някой слаб полъх на вятър и случаен вик на птица. Кристофър спря и се остави безбрежността на равнината да го обгърне. Удивително беше, че тази дива земя бе започнала да му харесва. Обикна приглушеното кафяво и зелено, огромния син небесен купол, ясно доловимия дъх на прах и трева, носен от бриза. Колко различно беше от претъпкания Лондон със задушните салони и скучни хора!
На следващата вечер беше официалното обявяване на новия собственик на Ранчо дел Рио. Току-що завършеният хамбар, който Кристофър пожела да построят, за да прибере фургоните и други тежки стопански съоръжения, имаше идеалните размери за дансинг, фургоните и каретата бяха преместени в стария каменен хамбар, а новият беше безупречно изчистен и украсен за тържеството. Отвън половин вол се въртеше бавно над ямата с огъня. Вътре буренца е бира и уиски стояха редом с бутилки скъпи вина върху дървени маси, поставени на подпори, които служеха за бар. Дъсченият под беше изметен и после обилно поръсен със слама. Свиреше оркестър, съставен от необичайната комбинация от две цигулки, пиано, току-що пристигнало от Санта Фе, флейта и две китари, като караше и най-мудните крака да потрепват в ритъма на танца.
Кристофър стоеше близо до бара с чаша бренди в ръка и наблюдаваше присъстващите. Не приличаха на гостите на известните балове на майка му, но не си спомняше да е виждал някога хора да се веселят по-добре. Присъстваха и видни личности. Самият губернатор бе пристигнал от Санта Фе. Маги писа на семейство Слейтър, за да ги покани, но малката Марта била болна и те не можеха да присъстват.
— Голямо честване, Талбът. — Губернаторът Шелдън го потупа по рамото. — Не съм виждал толкова много важни персони, събрани на едно място, откакто бях за последен път във Вашингтон.