Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— И на гърба нямаше нищо?
— Не.
— Роклята й беше доста тясна и силно изрязана, така ли?
— Дори прекалено тясна и изрязана, ако питате мен — отвърна свидетелката.
— Е, точно вас питам — отбеляза адвокатът.
— Тогава да, беше доста тясна и силно изрязана.
— Роклята очертаваше доста добре бедрата, нали?
— Опъната на бедрата би било по-точното определение — каза свидетелката. — Бих нарекла тази рокля доста предизвикателна — почти на ръба на лошия вкус.
— Повечето официални рокли са такива, не смятате ли? — продължи с въпросите Мейсън.
— Зависи от вкуса на човека — отвърна свидетелката. — А също и от начина, по който се носят.
— И така, госпожа Моър последва съпруга си по стълбите към другата палуба, така ли?
— Да.
— От двете страни на стълбата има железни перила, нали?
— Точно така.
— И когато госпожа Моър започна да изкачва стълбите, тя се държеше за перилата с двете ръце — което означава, че е била поставила едната ръка от лявата страна на перилото, а другата ръка на дясното, така ли?
— Да, тя… Не, не беше така! — извика неочаквано свидетелката като човек, който отказва да попадне в нечий капан. — Дясната й ръка беше върху желязното перило. А с лявата повдигаше дългата си рокля.
— Добре де — попита уж между другото Мейсън. — Бихте ли могли да ни обясните тогава откъде една жена, облечена във вечерна рокля с гол гръб, доста тясна и изрязана отпред, което според вас е дори прекалено, би могла да измъкне трийсет и осемкалибров револвер, след като едната й ръка е била на перилото, а с другата е придържала роклята си?
За миг Ейлийн Фел замълча, явно напълно объркана. Залата се изпълни с шумове от разместването на хората по столовете — всички като по команда се приведоха напред, за да не пропуснат дори една дума.
— Държеше го в лявата си ръка — обяви след малко свидетелката.
— Искате да кажете, че в лявата й ръка е имало револвер и в същото време точно с тази ръка е успявала да придържа роклята си?
— Да. Револверът беше скрит в гънките на роклята й.
— Тази рокля прозрачна ли беше? — попита веднага Мейсън.
— Напълно е възможно да е била прозрачна.
— Все пак вие успяхте да видите револвера между гънките?
— Ами… не ми изглежда много вероятно, не.
— С други думи, вие всъщност не сте видели, че госпожа Моър е измъкнала револвер, докато се е изкачвала към горната палуба? — попита Мейсън. — А и след това, когато е преминала само на няколко сантиметра от вас, не сте забелязали да държи револвер, така ли?
— Знам със сигурност, че имаше оръжие — отвърна свидетелката. — Няма начин да не е имала.
— Значи това е единственото ви основание да вярвате, че е притежавала револвера — защото смятате, че няма как да не го е имала.
— Да, след като вие бихте искали да го кажете по този начин.
— Да, точно така бих искал, госпожице Фел — засмя се Мейсън.
Тя сви устни и му хвърли възмутен поглед.
— Значи бяхте на половината път към стълбите, когато чухте изстрел, нали?
— Да.
— А когато се изкачихте на палубата, видяхте, че госпожа Моър се е надвесила над неподвижното тяло на съпруга си?
— Безжизненото тяло — поправи го свидетелката.
— О, значи става дума за безжизнено тяло, така ли? — попита най-спокойно адвокатът.
— Да.
— Сигурна ли сте в това?
— Да.
— Значи вие сте напълно убедена, че в този момент господин Моър е бил мъртъв, така ли?
— Да, мисля, че беше мъртъв.
— Мислите ли или сте били сигурна?
Заместник — областният прокурор скочи от мястото си.
— Възразявам, ваша милост — извика той. — Кръстосаният разпит се води неправилно. Тази свидетелка не би могла да твърди със сигурност…
— Възразявам против опитите на обвинението да подпомага свидетелката — прекъсна го Мейсън. — Пред нас е една добре образована жена, която би могла съвсем компетентно да се справи с въпросите от кръстосания разпит. Тя току-що заяви, че госпожа Моър се била надвесила над безжизненото тяло на съпруга си. Съвсем съзнателно използва думата „безжизнено“, за да създаде определено мнение и отношение у ваша милост срещу госпожа Моър. Възнамерявам да накарам свидетелката да се откаже от това свое твърдение. Ще я накарам да признае, че не знае дали тялото е било безжизнено или не.
— Не можете да направите нищо такова — тросна се Ейлийн Фел. — Вече казах, че тялото е било безжизнено, и то наистина беше безжизнено.
Скудър бавно се отпусна на мястото си.
— Значи твърдите, че господин Моър е бил мъртъв, когато вие се изкачихте по стълбите на горната палуба?
— Да.
— Значи когато твърдите, че обвиняемата го е довлякла до парапета и е изстреляла още един куршум в тялото му, искате съдът да разбере, че тя всъщност е стреляла по мъртво тяло и че този изстрел не е причинил смъртта на господин Моър, защото той всъщност вече е бил мъртъв. Така ли е?