Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Чухте ли ги да си говорят нещо?
— Да, чух, че госпожа Нюбъри — искам да кажа обвиняемата — му каза нещо, след което господин Нюбъри ядосано й отвърна. Доколкото разбрах, тя искаше от него…
— Няма значение какво сте разбрали — прекъсна я съдия Ромли. — По-добре ни кажете точно какви бяха думите, които си размениха двамата, доколкото си спомняте, естествено.
— Ами господин Нюбъри или господин Моър каза: „Смятам, че нещата трябва да се уредят както аз предлагам. Вече съм пресметнал всичко. А ти стой настрана от тази работа.“
— И какво стана след това? — попита Скудър.
— Господин Нюбъри решително се отправи към откритата стълба, която водеше към горната палуба, и започна да се изкачва по нея.
— Как беше облечен?
— Ами носеше смокинг.
— А нямаше ли отгоре шлифер или палто?
— Не.
— А онази стълба не беше ли открита и обливана от дъжда?
— Ако прокурорът възнамерява да задава през цялото време подобни насочващи въпроси на свидетелката, може би той трябва да се закълне, че ще говори истината — обади се Мейсън със спокоен глас.
— Постарайте се да избягвате насочващите въпроси, господин прокурор — предупреди го съдията.
— Но това са само предварителни слушания — възрази Скудър. — Тук въпросите не са чак толкова съществени.
— Все пак пристъпвате към онази част от показанията на младата дама, за която начинът на задаване на въпросите е от съществено значение — настоя Мейсън. — Не бих искал прокурорът да внася корекции в показанията посредством насочващи въпроси.
— Това няма да стане — троснато отвърна Скудър.
— Продължете — разпореди съдия Ромли.
— Дъждът се лееше като из ведро — каза Ейлийн Фел. — Стълбата бе напълно открита, отникъде не бе защитена от дъжда. Виждах как едрите капки мокрят смокинга на господин Моър, щом той тръгна да се изкачва нагоре.
— И какво направи обвиняемата?
— Тя изтича след него и също започна да се изкачва по стълбите. Господин Моър се обърна и каза на госпожа Моър да се връща в каютата си.
— А как беше облечена тя?
— В тъмна вечерна рокля.
— Не носеше ли нещо отгоре?
— Не, само роклята, която при това беше с гол гръб.
— Какво стана след това?
— Ами продължиха нагоре по стълбите към палубата, скоро чух стъпките им над главата си. Не след дълго там като че започна някаква схватка, последва боричкане, а също и шум от удари…
— Настоявам да не се вземат предвид квалификациите „схватка“ и „боричкане“, тъй като те са явно заключения на свидетелката — обади се Мейсън.
— Приема се.
— Какво по-точно чухте? — попита отново Скудър. — Ами чух точно това, което ви казах преди малко. Просто не зная как да се изразя по друг начин.
— Чухте шум от стъпки над главата си, така ли?
— Да.
— И какви по-точно бяха другите звуци, които достигнаха до вас?
— Ами няколко повишавания на тон, последвани от шумове, които говореха за резки движения, точно онова, което би се чуло, когато двама души…
— Няма значение — прекъсна я Скудър. — Предполагам, че съдът вече ясно разбра какво всъщност сте чули. Сега разкажете какво направихте.
— Ами след няколко минути започнах да се изкачвам по стълбите, за да видя какво всъщност става там — продължи свидетелката. — Бях по средата на стълбата, когато се чу изстрел. Когато стигнах догоре, аз…
— Почакайте за минутка — спря я отново Скудър. — Нека разясним някои неща. Вие сте тръгнали по стълбите, които водят към другата палуба, така ли? Искам да поясните за същите ли стълби става дума, за онези, по които са се изкачили и господин и госпожа Моър, обвиняемата по това дело?
— Да, сър.
— А осветена ли беше горната палуба?
— Не, горната палуба изобщо не беше осветена, светлина идваше единствено откъм медицинския пункт.
— Къде се намираше той?
— Точно на пътя към гимнастическия салон. Стълбите бяха в тази част на парахода. Едните бяха от лявата страна, а другите — в дясната. Аз се изкачих по стълбите, които бяха от лявата страна. А гимнастическият салон се намираше точно отпред, пред тях. После следваше тенис кортът, а едва след това идваха стаите, предназначени за болнично отделение.
— Значи светлина се виждаше откъм болничния сектор, така ли?
— Да.
— Откъде идваше светлината — откъм прозореца или откъм вратата?
— И от двете места. Един от прозорците беше отворен — искам да кажа, че така не падаше никаква сянка — а вратата също бе широко разтворена.
— На какво разстояние се намирахте вие от отворената врата?
— Може би на около петнайсет метра.
— Много добре. А сега разкажете на съда какво видяхте. — Ами видях госпожа Нюбъри — искам да кажа, госпожа Моър, обвиняемата по това дело, която седи ей — там — надвесена над тялото на съпруга си. Той лежеше на палубата напълно неподвижен.