Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— И какво ще правим сега? — попита Дрейк.
— Ще трябва да намерим Ийвс.
— Но как?
— Нямам представа — призна адвокатът. — Но знам, че ще успеем по някакъв начин да го направим.
— Накъде ще се отправим сега? — продължи с въпросите детективът.
— Ще събудим човека, който продава в магазина, за да го попитаме дали не е забелязал накъде е тръгнал Ийвс, а след това ще се обадим по телефона — отвърна Мейсън.
Събраха останалите мъже и се върнаха при колите, а после, макар и с известни усилия, успяха да измъкнат от леглото продавача в магазина. Оказа се, че е видял Ийвс и някаква млада жена, която му се представила като госпожа Ийвс, да заминават само след около половин час след посещението на Мейсън. Според него колата им била доста натоварена.
Дрейк позвъни до офиса си в Сан Франциско, разговаря няколко минути, а след това каза на Пери Мейсън:
— Пери, нещата съвсем не ми изглеждат добре.
— Имаш ли някакви новини за Дела?
— Да.
— Продължавай, искам да знам всичко — настоя адвокатът.
— В края на краищата, Пери, не можем да сме абсолютно сигурни, че тя всъщност се е заела с търсенето на жената с роклята от синя коприна — започна бавно детективът. — Възможно е да е имала някакви собствени причини, поради които…
— Стига с тези предисловия, защо веднага не минеш към съществената част? — ядоса се Мейсън.
— Виж какво, Пери — измърмори Дрейк. — Идвало ли ти е някога наум, че Дела би могла… би могла някога да те напусне?
Лицето на адвоката потъмня.
— Дяволите да те вземат, Пол, какви ги…
— Чакай, успокой се, Пери — продължи детективът. — Представи си, че е срещнала някого по време на пътешествието с парахода, или…
— Веднага ми кажи всичко, Пол — заплашително се надвеси над него приятелят му. — Хайде, няма да те чакам повече!
— Моите хора доста са се постарали, Пери. Открили са агенция, която дава коли под наем. Малко преди обяд Дела е наела кола оттам. Представила е петдесет долара депозит и е предплатила за една седмица. Използвала е името Д. М. Креншоу.
— Ако твоите хора си измислят това, Пол, ще си имат…
— Не са си измислили нищо, Пери. Те разполагат със снимка на Дела. Показали са я в агенцията и човекът, който дава колите под наем, я е разпознал, няма никакво съмнение.
— Сама ли е била? — попита Мейсън.
— Да, била е сама — отвърна детективът. — Хайде, Пери, да се връщаме сега в хотела и да поспим поне малко тази нощ. В края на краищата ти трябва да се явиш в съда утре сутринта, а дотогава може би ще разбереш нещо повече по въпроса.
Мейсън го гледа известно време право в очите, след това се извъртя и пое бързо напред.
— Добре, да тръгваме, Пол — каза той.
14
В Сан Франциско грееше слънце. Обаче в съдебната зала дневната светлина не можеше да победи тъжната надменност на облицованите с тъмен махагон стени. Затова и електрическите лампи продължаваха да светят, макар че ефектът от тях не бе кой знае колко голям. Не всички места в съдебната зала бяха заети. Любителите на скандали, които обикновено изпълваха съдебните зали с надеждата да чуят нещо интересно и дори необикновено, явно не желаеха да си губят времето с предварителните слушания по тривиално убийство на собствения съпруг.
Пери Мейсън с доста замислена физиономия и зачервени очи след прекараната безсънна нощ се обърна към съдия Стъртвант Ромли:
— Защитата е готова.
— Много добре — каза той. — Свидетелските показания на предварителните слушания по процеса „Щатът Калифорния срещу Ана Моър“, известна също така и като Ана Нюбъри, ще бъдат взети предвид за насрочването на съдебно дело. Извикайте първия си свидетел, господин прокурор.
Доналдсън П. Скудър, слаб, почти анемичен човек, чиято кожа изглеждаше направо прозрачна, действаше прецизно в напълно академичен стил, сякаш бе лишен от каквито и да било човешки емоции.
— Първият свидетел, когото ще призова пред уважаемия съд, е Франк Ремингтън.
Съдия Ромли, който бе преценил по гласа на прокурора, че просто трябва да очаква традиционното натрупване на данни, задължителни при повдигането на обвинение в убийство, се бе отпуснал назад в мекия стол и наблюдаваше обвиняемата.
Ана Моър се бе настанила зад Пери Мейсън с гордо вдигната глава, безизразно лице и предизвикателен поглед и сякаш приканваше машината на правосъдието да сътвори най-ужасното си дело.
Ремингтън потвърди, че е директор на „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ в Лос Анджелис; че в корпорацията наистина е работел служител на име Карл Уейкър Моър; че той не работи вече при тях; че без никакво предизвестие е напуснал преди около два месеца и свидетелят не го е виждал оттогава.