Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Да.
— И точно това бе безжизненото тяло, което сте забелязали да лежи на палубата, докато госпожа Моър, обвиняемата по това дело, се бе надвесила над него?
— Да.
Съдия Ромли внезапно се намръщи и се приведе напред, за да разгледа снимката, после погледна първо към Мейсън, а след това към Скудър. На устните му се появи едва доловима усмивка.
След като забеляза изражението на съдията, заместник — областният прокурор явно бе обзет от внезапна подозрителност.
— Утвърдена практика е, ако съдът не възразява, всяко доказателство да се представя първо пред обвинението, а след това на свидетеля — заяви той.
— Моля да ме извините — най-любезно отвърна Мейсън. — Просто пропуснах да го направя, съжалявам. Оказва се, господин прокурор, че снимката в цял ръст, която току-що показах, е на господин Доналдсън П. Скудър. — След това адвокатът изви снимката по такъв начин, че да могат да я видят както прокурорът, така и зрителите в съдебната зала.
Съдията напразно удряше с чукчето, за да се възстановят тишината и редът в залата. Той се опитваше да прикрие усмивката си, докато Скудър със зачервено от ярост лице протестираше, макар че тези протести вече нямаха никакво значение.
— Ваша милост, категорично възразявам — извика отново той, когато шумът в залата утихна. — Кръстосаният разпит се води неправомерно. Адвокатът постъпи неетично. Възползва се по нечестен начин от някои недостатъци на свидетелката. Адвокатът я заблуди, че й показва снимка в цял ръст на господин Карл Уейкър Моър.
— Нищо подобно не съм й казвал — намеси се Мейсън.
— Смятам, че господин Мейсън е прав — заяви съдия Ромли. — Много ясно си спомням, че той каза единствено „господин… а-а…“, след това се поколеба за миг и добави: „като че не мога ясно да прочета името му…“. Наистина това бе един опит да се заблуди свидетелката, но както вече бе изтъкнато преди малко от адвоката, тази свидетелка е достатъчно добре образована, за да може да се ориентира във въпросите, задавани й при кръстосания разпит. А тя съвсем категорично заяви, че човекът на снимката е господин Моър.
— Бихте ли обяснили, госпожице Фел — обърна се Мейсън към свидетелката, — как така изведнъж решихте, че господин Доналдсън П. Скудър, заместник — областният прокурор, е бил човекът, когото сте видели да лежи безжизнен на палубата, а след това сте станали свидетелка на прехвърлянето му през борда и…
— Та нали ми бяхте взели очилата — прекъсна го кисело свидетелката. — Вие ме излъгахте за тази снимка, господин Мейсън. И аз повярвах на думите ви.
— Но нали и в нощта на инцидента сте били без очила, госпожице Фел — напомни й адвокатът, като продължаваше да държи снимката. — На чии думи сте повярвали за случилото се тогава?
Тя упорито мълчеше.
— Ще ви помоля отново да обясните как така объркахте снимката в цял ръст на господин Скудър с тази на господин Моър, след като ви я показах от разстояние, което е едва една трета от това, на което сте били вие по време на инцидента на палубата, а както сама признахте, тук светлината е над три пъти по-силна, отколкото е била тогава. Значи условията в момента са значително по-добри от съществувалите на парахода, но вие не успяхте да различите снимката на господин Скудър от тази на господин Моър, така ли е?
— Моля да бъдете така добър да ми върнете очилата, господин Мейсън — настоя свидетелката.
— С други думи, госпожице Фел, без очила вие не сте в състояние да виждате добре дори на такова разстояние, нали? — попита той.
— Но мога да различавам човешки фигури.
— Точно така, като главният ви ориентир е начинът, по който са облечени, нали?
— Е, до известна степен.
— При това положение може да се каже, че когато господин и госпожа Моър са минали край вас на долната палуба, вие ясно сте ги разпознали, а когато сте се изкачили горе, те са били твърде далеч, за да можете да видите ясно лицата им. Различавали сте само две фигури. И сега със сигурност можете да твърдите, че горе е имало мъж, облечен в смокинг, и жена, облечена в тъмна официална рокля. Така ли е наистина?
— Това бе единственото, което ми трябваше да видя при тези обстоятелства — отвърна свидетелката.
— И вие виждахте единствено това, нали?
— Можех да различа двете фигури, господин Мейсън. Вече знаех, че жената е госпожа Моър. Просто нямаше коя друга да е.
— Беше облечена в тъмна официална рокля, нали? — попита отново адвокатът.
— Да, мисля, че го повторих вече три или четири пъти.
— А не е ли вярно, че някоя друга жена, облечена в тъмна официална рокля — да кажем, тъмносиня на цвят — би могла при тези обстоятелства да ви заприлича на госпожа Моър?