Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— И какво направи обвиняемата?
— Тя посегна и хвана тялото…
— Нека да изясним — прекъсна я Скудър. — Когато казвате „тялото“, вие имате предвид лежащия на палубата напълно неподвижен господин Моър, нали така?
— Да, сър.
— И какво направи тя?
— Повдигна леко тялото, хвана го под мишниците и започна да го дърпа към парапета.
— Какво стана след това?
— Когато параходът се наклони надясно, тя не можеше да мръдне повече напред, но след това параходът зае противоположната позиция и тя бързо стигна до парапета. Точно в този момент параходът рязко се разтърси. Обвиняемата успя да подпре тялото на парапета, след това го повдигна, насочи револвера към него и отново стреля. После го изтика надолу към водата.
— И какво направи след това?
— Ами затича се по палубата и се изгуби от погледа ми, когато премина зад медицинския пункт. — А какво направихте вие?
— Изпищях.
— А знаете ли кога точно се случи това, в колко часа? — попита Скудър.
— Да. Знам точно в колко часа стана.
— Кажете тогава.
— Беше само няколко минути след девет часа. Точно преди първия изстрел ясно чух как камбаната на парахода удари два пъти. Това означава девет часа.
— Свидетелката е ваша — обяви Скудър.
Мейсън бавно се изправи.
— Как беше облечена госпожа Моър, обвиняемата в този процес? — попита той.
— Ами точно по начина, по който вече описах — отвърна му троснато Ейлийн Фел. — В тъмна официална рокля с гол гръб.
— Това беше вечерта, когато капитанът даваше специалната си вечеря, нали?
— Да.
— А вие как бяхте облечена?
— С палтото си, точно както вече ви описах. Тъй като бях застанала в сянката, беше просто невъзможно някой да ме забележи…
— Нямах предвид вашето палто — прекъсна я Мейсън. — Искам да знам какво носехте под палтото си.
— Какво… Какво носех под палтото си ли?
— Точно така — отвърна адвокатът.
— Ами… какво значение би могло да има това?
— Онова, което ме интересува, е дали вие също бяхте облечена във вечерна рокля за официалната капитанска вечеря — поясни Мейсън. — Или може би не?
— Да, бях с официална рокля.
— От светлосиня коприна ли?
— Да, точно такава.
— Значи се бяхте облекли специално за капитанската вечеря?
— Да.
— И след тържеството решихте да излезете на палубата?
— Да.
— Отбихте се до каютата си, за да си вземете палтото и баретата, така ли? А да сте взимали случайно и още нещо?
— Не.
— Напълно ли сте сигурна?
— Да.
— Значи не взехте нищо друго от каютата си, освен палтото и баретата, така ли?
— Господин Мейсън, изобщо не мога да разбера какво общо би могло да има това…
— Взехте ли още нещо от каютата си или не?
— Това не е ваша работа.
Съдия Ромли се приведе напред, като изгледа намръщено свидетелката.
— Моля свидетелката да се отнася с уважение към въпросите на адвоката — отсече той. — Въпросът беше дали сте взели още нещо от каютата си. Взехте ли или не?
— Не — троснато отвърна Ейлийн Фел.
— Нека сега се върнем отново на онова, което видяхте, когато стояхте в сянката на палубата — каза Мейсън. — Доколкото си спомням, вие заявихте, че господин Моър се е изкачил по стълбата към горната палуба.
— Да.
— Казахте също така, че той е започнал да протестира, когато госпожа Моър е тръгнала след него?
— Така беше.
— Протестът му се изразяваше с жест, направен с десния крак, така ли? — попита сухо адвокатът.
— Ами… да.
Някой се засмя и приставът веднага призова за тишина.
— С други думи, той я е ритнал, така ли? — продължи с въпросите Мейсън.
— Да, предполагам.
— Защо не го казахте по този начин по време на директния разпит? Да не би защото имате някакви пристрастия към обвинението и не бихте искали съдът да си направи заключението, че госпожа Моър може би е действала в своя защита?
— Нямам никакви други предубеждения по отношение на обвиняемата, освен естествените чувства, които би изпитала една жена към друга, съзнателно убила собствения си съпруг — заяви троснато Ейлийн, след което се облегна с победоносно изражение назад, доволна, че е успяла да постави на мястото адвоката, подложил я на кръстосан разпит.
Но Мейсън не се смути.
— Значи госпожа Моър бе облечена във вечерна рокля с гол гръб — продължи най-спокойно той. — Тази рокля бе доста плътно прилепнала към тялото й, нали?
— Да.