Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Ще ви покажа една снимка, господин Ремингтън — обади се Скудър, като отвори куфарчето си. — Искам да ви попитам познавате ли човека, който е сниман на нея.
— Да, това е точно снимката на човека, за когото говорих преди малко — Карл Уейкър Моър — отвърна без колебание свидетелят.
— Човекът, който е бил на работа в „Продъктс Рифайнинг Къмпани“?
— Да.
— Какво работеше?
— Беше счетоводител.
— Искаме снимката да се прикрепи като веществено доказателство по делото — обяви Скудър.
— Не възразявам — кимна Мейсън.
— Свидетелят е ваш — обърна се към него прокурорът.
Пери махна с ръка и бързо заяви:
— Нямам въпроси.
— Следващият свидетел ще бъде госпожица Ейлийн Фел — обяви прокурорът.
Ейлийн Фел бе около трийсетгодишна. Зад каменната си физиономия явно се опитваше да прикрие нервността, която я бе обзела, докато се заклеваше да говори истината, а след това зае мястото си на свидетелската банка.
— Кажете ни името си.
— Ейлийн Ленор Фел.
— Професия?
— Учителка.
— Къде бяхте в неделя вечерта, на шести този месец?
— Пътувах с параход, връщах се от Хонолулу в Сан Франциско.
— Сама ли пътувахте или имаше и други пасажери?
— О, имаше, естествено.
— Бих искал да ви обърна внимание върху обвиняемата, госпожа Ана Нюбъри-Моър, а след това ще ви попитам дали и тя е била на парахода?
— Да, сър, но не под името Моър, в списъка на пасажерите беше записана като Нюбъри.
— Придружаваше ли я някой?
— Да, Карл Нюбъри, съпругът й, а също и Бел Нюбъри, дъщеря й.
— Бел Нюбъри е младото момиче, което седи от лявата страна на пътеката на първия ред на местата за зрители, нали?
— Да.
— А бихте ли познали Карл Нюбъри, ако го видите отново?
— Да, разбира се.
— Бихте ли го познали на снимка?
— Предполагам, че ще успея.
— Предоставям ви една снимка, която е вписана за идентификация като доказателство на обвинението. А, и бих искал да ви попитам има ли на тази снимка някой, когото познавате?
Свидетелката огледа снимката:
— Да, това е снимка на Карл Нюбъри, който бе настанен в една и съща каюта с обвиняемата като неин съпруг.
— Бихте ли ни казали какво беше времето на шести този месец вечерта в онази част на океана, през която преминаваше параходът, на който вие и разпознатият от вас на снимката господин сте били пътници?
— Времето беше ужасно — отвърна тя. — Бушуваше буря.
— Бихте ли описали точно каква беше бурята?
— Духаше силен вятър, който ако не се лъжа, идваше от югозапад. Духаше наистина много силно. Дъждът се лееше като из ведро. Беше почти невъзможно човек да издържи и минута на дясната страна на палубата, без да стане вир-вода или да го отнесе вятърът. От лявата страна на палубата можеше да се стои, но не в най-откритите места, а под навеса, където бе завет и не духаше така силно, а и там бе защитено от дъжда, макар че при всяко наклоняване на парахода и по тези места се изливаше истински порой.
— Значи параходът се наклоняваше?
— Да, доста силно при това.
Заместник областният прокурор се обърна към съдията:
— По-подробно ще изясним синоптичната обстановка с капитана на парахода. — След това погледна отново към свидетелката. — А сега, госпожице Фел, бихте ли разказали кога за последен път видяхте господин Моър, или господин Нюбъри, под каквото име сте го познавали?
— На шести този месец вечерта.
— Можете ли да определите в колко часа го видяхте?
— Беше малко преди девет часа вечерта.
— Вие къде бяхте застанали?
— Ами стоях на палубата близо до стъпалата.
— И къде точно видяхте господин Нюбъри?
— Господин Нюбъри и съпругата му…
— Бих искал да изясним, обвиняемата ли имате предвид, когато казвате „съпругата му“?
— Да.
— Продължете, моля.
— Господин Нюбъри или господин Моър, ако използвам истинското му име, и госпожа Нюбъри излязоха на палубата. Останаха там известно време, като се оглеждаха наоколо. След това се насочиха към стълбите, които водеха към горната палуба.
— Става дума за палубата, която се намира непосредствено над онази, на която бяхте застанали вие, нали?
— Да.
— Двамата минаха ли покрай вас?
— Да.
— Колко близо бяха до вас?
— На не повече от няколко сантиметра.
— Как бяхте облечена?
— Носех тъмно палто и тъмна барета на главата. Бях в закритата част на палубата, точно под стълбите. Там те трудно биха ме забелязали.