Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Ами… да — отвърна свидетелката, като гледаше учудено снимката. — Спомням си кога беше направена снимката, но изобщо нямах ни най-малка представа…
— Като изключим палтото и баретата, вие бяхте облечена точно по същия начин, когато се появихте на палубата и господин и госпожа Нюбъри преминаха покрай вас, така ли?
— Да… струва ми се, че е точно така.
— А на снимката изглеждате по начина, по който сте били по време на капитанската вечеря?
— Да.
— Значи ако ви беше направена снимка по време на капитанската вечеря, щяхте да изглеждате на нея точно по същия начин?
— Да.
— Между другото, госпожице Фел, мога ли да погледна очилата ви? — подхвърли Мейсън.
— Не, не можете — троснато отвърна свидетелката.
— С каква цел бихте искали да го направите, господин Мейсън? — попита съдия Ромли.
— Ваша милост, свидетелката току-що заяви, че на тази снимка изглежда точно по същия начин, както по време на капитанската вечеря. Преди това потвърди, че след вечерята се е отбила до каютата си, като е взела оттам само палтото и баретата си. Готова е да се закълне, че на снимката изглежда точно по същия начин, както когато се е разминала с господин и госпожа Моър на палубата, като се добавят единствено палтото и баретата. Вижте, ако съдът обърне внимание на снимката…
Той пристъпи и я подаде на съдия Ромли, който я огледа най-внимателно, после кимна.
— Много добре — обърна се към свидетелката. — Госпожице Фел, бихте ли позволили на господин Мейсън да прегледа очилата ви?
Свидетелката възмутено свали очилата си и ги подаде на адвоката.
— А, да — веднага каза той. — Сега вече наистина забелязвам приликата. Преди не смятах, че снимката е достатъчно добра, тъй като на нея вие сте без очила. Вероятно имате навик да не ги носите, когато сте официално облечена, така ли е, госпожице Фел?
— Ами не смятам, че една жена би могла да изглежда толкова привлекателна с очила, особено когато е на официално място — призна свидетелката. — Специално в моя случай имам чувството, че изглеждам…
— Точно така — прекъсна я Мейсън. — Естествено, вие не сте носили очилата си, когато излязохте на палубата след официалната капитанска вечеря, така ли е?
— Ами аз…
— Защото ако бяхте с тях — продължи адвокатът, — силният порой веднага щеше да замъгли стъклата и едва ли щяхте да можете да видите ясно нещо.
— Да, не носех очилата си — твърдо обяви Ейлийн Фел.
— Така си и мислех — заяви Мейсън, като продължаваше да държи очилата на свидетелката в ръцете си. — Кажете, госпожице Фел, на какво разстояние се намирахте от госпожа Моър, когато се изкачихте по стълбите към горната палуба?
— Имате предвид момента, когато тя се беше надвесила над тялото на съпруга си ли?
— Да.
— Вече обясних, на около петнайсет метра.
Мейсън се отдръпна назад и застана точно пред заместник — областния прокурор.
— На такова ли разстояние горе-долу? — попита той.
— Не, разбира се — отвърна категорично свидетелката. — Казах около петнайсет метра. Вие не сте на повече от шест метра от мен. Изобщо не се опитвайте да ме заблуждавате с подобни номера, господин Мейсън.
— Значи според вас съм едва на около една трета от разстоянието, на което всъщност се е намирала госпожа Моър, така ли е?
— Да.
— А палубата горе-долу толкова ли беше осветена, колкото е съдебната зала? — продължи с въпросите Мейсън.
— Естествено, не.
— Добре, колко беше светлината?
— Никак не беше силна — обясни свидетелката. — Но все пак от медицинския пункт идваше достатъчно светлина, за да се различават човешки силуети.
— Може ли да се каже, че и светлината беше около една трета от тази, която имаме в момента в съдебната зала?
— Възможно е дори да е била и по-слаба.
— Вие идентифицирахте снимка, представена тук като веществено доказателство, на която видяхте господина, пътувал с парахода под името Нюбъри, мъжът, който бе съпруг на обвиняемата.
— Да.
— Сега ще ви покажа друга снимка на господин… а-а… като че не мога ясно да прочета името му… Пол, къде е снимката?
Детективът му подаде навита на руло снимка.
Мейсън, който все още стоеше пред Скудър, разви снимката и я пусна надолу.
— Това е фотография в цял ръст, госпожице Фел — обърна се той към свидетелката. — Искам да ви попитам познавате ли човека на нея?
Тя я погледна и кимна утвърдително.
— Значи това е човекът, когото сте видели, докато съпругата му го е изблъсквала през борда?