Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Свидетелката понечи да каже нещо, след това се спря, а после започна с убедителен тон:
— Предполагам, че госпожа Моър е искала да се увери, че той е мъртъв. Това би било напълно в нейния стил!
— С други думи, вие смятате, че госпожа Моър, която се е намирала само на метър от съпруга си, не е била сигурна, че е мъртъв, докато го е влачила към парапета? — засмя се Мейсън. — А в същото време вие, макар че сте се намирали на петнайсет метра от него, само сте го погледнали и вече сте готова да се закълнете, че той е бил мъртъв, така ли?
— Той беше мъртъв — продължи упорито да твърди свидетелката.
Адвокатът отново се засмя.
— А сега да изясним — значи точно преди госпожа Моър да повдигне съпруга си върху парапета, параходът се наклони силно наляво, нали?
— Да.
— Между другото, вашите чорапи не бяха ли скъсани, когато слязохте от горната палуба? — попита Мейсън.
— Да, единият беше скъсан.
— Как стана това?
— Ударих си коляното и си скъсах чорапа, когато паднах.
— О, значи вие сте паднали? — съчувствено възкликна адвокатът.
— Да.
— Това стана, когато параходът направи рязък завой към пристанището, нали?
— Едва не паднах извън борда.
— Как успяхте да се спасите, госпожице Фел?
— Ами влачих се по палубата, като се притисках колкото можех по-силно към нея, докато накрая се спрях при парапета.
— Май сте били доста заета в продължение на няколко минути, така ли е? — предположи Мейсън.
— Вярно е — увери го свидетелката.
— И докато параходът правеше този рязък завой към пристанището, госпожа Моър подпря тялото на съпруга си върху парапета, стреля в него и го изхвърли през борда, така ли?
— Да.
— Вие прекатурвахте ли се няколко пъти, докато се спряхте при парапета от страната на пристанището?
— Да, няколко пъти, а през останалото време се плъзгах по пода на палубата.
— По лице или по гръб?
— С опрени колене и ръце.
— Но независимо от това вие не откъсвахте поглед от госпожа Моър и съвсем ясно видяхте как тя повдига съпруга си през парапета, стреля в него и го бута долу?
— Ами… — започна малко колебливо свидетелката.
— Не е ли вярно — продължи с въпросите Мейсън, — че веднага след тази случка вие сте разговаряли с младата жена, с която бяхте заедно в една и съща каюта, и по време на този разговор сте признали, че когато госпожа Моър се е опитала да повдигне съпруга си и да го опре върху парапета, вие сте загубили равновесие, паднали сте долу и изобщо не сте видели какво точно се е случило? После сте чули втори изстрел и сте забелязали госпожа Моър да тича сама по палубата, така ли беше?
— Добре де, но ако не го е застреляла тя и не го е хвърлила във водата, то тогава кой го е направил? — попита Ейлийн Фел.
— Работа на съда е да реши какъв е отговорът на този въпрос — обяви Мейсън. — Нали е истина, че вие всъщност не сте видели какво точно, се е случило при парапета?
— Е… не е така, видях всичко.
— Но не казахте ли непосредствено след случилото се, когато спомените ви за него са били доста по-пресни, че не сте видели?
— Може и да съм споменала нещо подобно.
— И кое е вярното тогава: онова, което сте казали тогава, или онова, което твърдите в момента?
— Ами…
— Отговорете на въпроса — настоя адвокатът, докато тя продължаваше да се колебае.
— Е, не видях… — започна неуверено свидетелката. — Искам да кажа, че не видях със собствените си очи, че госпожа Моър повдига съпруга си към парапета и го прехвърля, за да падне долу. Но наистина чух изстрел.
— Не сте видели, че и първия път точно госпожа Моър е стреляла по съпруга си, нали?
— Аз…
— Този изстрел е бил произведен, когато вие още сте били на половината на пътя си към стълбата — напомни й адвокатът.
— Така е, не видях, че точно тя стреля.
— Значи вие не сте истински свидетел по отношение на нито един от изстрелите, защото не сте видели нищо със собствените си очи, така ли е?
— Да, но предполагам, че след като една жена…
— Става дума за онова, което сте видели със собствените си очи — прекъсна я Мейсън. — Видяхте ли я да стреля или не?
— Не, не съм видяла абсолютно нищо.
— А сега да поговорим за начина, по който сте били облечена през онази вечер — смени темата Мейсън. После се запъти към масата, където бе оставена чантата му, измъкна оттам една снимка и я показа на Скудър, за да я разгледа, а след това я представи на свидетелката. — Това е нещо като моментална снимка на група хора във вечерно облекло, вие там сте втората отляво надясно. Това ли е роклята, в която бяхте облечена през въпросната вечер?