Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
СЕВЕРНА ЕРИТРЕЯ
НА ЮГ ОТ ПЛАТОТО ХАЖЕР
Десет дълги дни и нощи те бавно се придвижваха в пустинята, без усилията им да бъдат възнаградени. Духът на екипа постепенно спадаше от еднообразието и промъкващото се отчаяние. Дразнеха ги друсането по неравната повърхност, горещият въздух, нажежен като вътрешността на пещ, и рояците жилещи насекоми, които ги обгръщаха в момента, в който спираха. Хабте и Селоме почти не си говореха и тъй като братовчед му беше идол за него, Гиби също не разговаряше с нея. Мълчанието в задушния джип беше тягостно.
Единствено Мърсър сякаш не го забелязваше. Той беше стихията си и бе успял да прогони от съзнанието си всичко, с изключение на геологията и географията на района. Използвайки снимките от „Медуза“, спомените на Хабте и познанията си за релефа, Мърсър ги водеше, без да губи доброто си настроение.
Дори след десет дни на безрезултатно търсене, решителността му не намаля. Всъщност той действаше с още по-голяма увереност с всеки изминал ден. Но задачата си оставаше истинско предизвикателство. Мърсър имаше чувството, че е златотърсач от времето на златната треска, тръгнал да търси богатство само с кирка и големи надежди. Бе свикнал да участва в щедро финансирани експедиции, но сега трябваше да разчита предимно на дългогодишния си опит и интуицията си.
Откакто бяха пристигнали в провинция Барка, най-малко двайсет пъти на ден Мърсър караше Хабте да спре, за да може да обиколи местността със заострено геоложко чукче в ръка. Изкатерваше се по някой безименен хълм, откъртваше камък и половин час го разглеждаше, дори го близваше, за да промени отразителните му свойства. Понякога казваше на Гиби да вземе две лопати и да отиде с него и в продължение на час и нещо двамата копаеха в песъчливата почва, а после мълчаливо се връщаха в тойотата. Мърсър показваше друга посока и отново потегляха.
Нощем правеха примитивни лагери. Хабте бе успял Да вземе само две палатки, преди да избягат от Асмара. Той и Гиби спяха в едната, Мърсър нощуваше в другата, а Селоме се излягаше на задната седалка на тойотата. Храната им също беше проста — хляб от просо, ряпа или картофи и консервирано месо. Най-същественото всеки ден бяха бутилките с бренди, които Мърсър вадеше от багажа си. Някои бяха докарани от Съединените щати, а другите Гиби бе купил от бара на хотел „Керен“. Тримата еритрейци обикновено заспиваха дълбоко, след като се нахранеха, но Мърсър работеше до късно през нощта. В палатката му светеше фенер, докато той си водеше записки в дебела тетрадка. Сателитните снимки бяха наредени пред него.
Мърсър смяташе да използва тойотата една седмица после да се върне в Асмара и със самолет да разгледа терена от въздуха, за да сравни гледката с наблюденията си на земята и със снимките от „Медуза“. Но се оказа, че това е невъзможно. Връщането на някой от тях в столицата би било равносилно на самоубийство. Мърсър трябше да се задоволи с онова, което можеше да види на земята, и да го сравнява с топографията, изобразена на снимките.
На зазоряване на единайсетия ден слънцето беше засенчено от облаци. Далеч на изток вече валеше. Изгре-вът придаваше розов оттенък на пустинята, правеше релефен пясъка и хвърляше странни сенки по планините на запад. Мърсър излезе от палатката, преди другите да са се събудили, наслаждавайки се на самотата в ранното утро. Бяха разположили лагера си на брега на един от малкото потоци. За пръв път от няколко дни имаше изобилие от вода. Мърсър се съблече, изми потта и прахоляка от тялото си и си сложи чисти чорапи и боксерки. Кожата му бързо изстина на хладния въздух и настръхна. Усещането беше прекрасно.
Хабте се измъкна от другата палатка. Между тънките му устни вече димеше цигара. Той разрови жарта от огъня и затопли канче вода, за да направи кафе.
Мърсър прие чашата с благодарност и уви пръсти около нея. Двамата пиеха мълчаливо. След малко се събудиха и Гиби, и Селоме. Тя се отдалечи, за да направи сутрешния си тоалет, а Гиби и Хабте забъбриха на еритрейски оставяйки Мърсър да наблюдава как гротескните очерта-ния на скалите в далечината се материализират в здрача.
— Днес трябва отново да отидем в Бадн — каза Хабте, когато Гиби отиде в пустинята, за да се облекчи.
Бяха се уговорили с група номади, заселили се в село да отидат в Накфа и да купят бензин. Керванът им камили вече трябваше да се е върнал. Макар да имаше разширен резервоар, тойотата едва щеше да стигне дотам.