Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Той тръгна след Шмид.
— Не се тревожи — обърна се Марти към Мърсър. — Когато радиопредавателите отново започнат да работят, ще говоря за това с баща ми.
— Благодаря, Марти, но се опасявам, че ще бъде безполезно. Катастрофата с хеликоптера стана твърде скоро след смъртта на Игор, затова няма да се изненадам, ако датското правителство прекрати експедицията на „Геопроучвания“.
Мъжете не забелязаха, че Аника Клайн се е приближила до тях и е чула думите на Мърсър.
— Игор Булгарин е мъртъв? — извика тя.
Мърсър се обърна, учуден, че никой не й бе казал, и се почувства виновен, че го е споменал толкова небрежно. Макар че бе обула апрески, главата й стигаше до брадичката му. Очите й бяха широко отворени от изумление и той отново се изненада, като видя, че тя прилича на митично дяволче, непреклонно и издръжливо.
— Съжалявам, доктор Клайн. Не знаех, че сте тук. Да, Игор загина при инцидент вчера сутринта.
Аника се вторачи в него изпитателно.
— Не знаех.
— Всички бяхме шокирани — добави Марти и протегна ръка. — Аз съм Мартин Бишоп, водач на екипа на Топографското дружество.
— Аника Клайн — разсеяно каза тя. Съзнанието й беше далеч от светските любезности.
Мърсър също стисна ръката й.
— Съмнявам се дали ме помните от снощи. Аз съм Филип Мърсър.
— Спомням си — предпазливо каза Аника. — Дойдохте да ме приберете. Благодаря! Беше много смело от ваша страна.
— Беше глупаво, но както и да е. — Той се вгледа в лицето й. — Изглежда не е било измръзване.
Аника докосна страните и носа си, които почти бяха възвърнали естествения си цвят.
— Но щеше да стане, ако бяхте закъснял.
— Радвам се, че сте добре. — Мърсър си помисли, че тя съвсем не прилича на човек, който се запознава със спасителя си, а сякаш се страхуваше от него.
— Какво е това? — попита тя и посочи кафевия плик в ръката му.
— Писмо от един приятел.
За разлика от миналата нощ този път Аника не можа да прикрие изненадата си. Тя дълго гледа плика и после отново вдигна очи към Мърсър.
— Вероятно искате да го прочетете. Съжалявам, че ви задържам.
— Не. Всъщност бих искал да говоря с вас. Сигурна ли сте, че сте добре?
Аника се вцепени.
— Да. Не, не е вярно. Главата ме боли ужасно и продължавам да мисля за пилота. Разкажете ми повече за смъртта на Игор. Какво се случи?
— Стана срутване в Кемп Декейд. Бил е ударен от падащо парче лед. Смятаме, че не е страдал.
Тя веднага усети онази част от инцидента, която безпокоеше Мърсър.
— Какво е правил там? Той търсеше метеорити.
Беше се оказал прав за издръжливостта й. След катастрофата с хеликоптера през нощта, закъснялото спасяване, измръзването и сега шокът от смъртта на водача на екипа й умът й работеше като бръснач.
— Не знаем — призна той.
По време на разговора Айра Ласко помагаше на другите да разтоварят всъдехода и когато приключиха, се приближи до тримата.
— Моля за извинение, госпожице. Мърсър, да сложа ли трупа на пилота при тялото на Игор в хладилната лаборатория?
— Да, добре.
— Току-що говорих с Ервин — продължи Айра. — Радиопредавателите още не работят, затова не сме чули нищо от Военновъздушните сили за трупа в Кемп Декейд.
— Още един труп? — Аника се вторачи в Мърсър.
— Пилот от Военновъздушните сили, изчезнал през петдесетте години. Още е долу в базата, където го открихме.
— Бих искала да го видя. — Гласът й бе станал по-твърд, докато идваше на себе си през последните няколко минути, възвръщайки професионализма и увереността, които използваше в интензивното отделение.
— Кемп Декейд ще бъде затворена, докато укрепим тавана — каза Марти. — Смятаме, че е твърде опасно да се слиза там.
В усилието да я смае, той се опитваше да възвърне контрола си над групата, като отговаряше на въпросите й. Но Аника не се заблуди. Тя бе осъзнала, че Филип Мърсър ръководи тези хора, и се обърна към него.
— Ще го смятам за услуга, ако ми позволите да прегледам и него, и Игор Булгарин.
— Мога да ви разреша да видите Игор, но известно време достъпът до базата ще бъде забранен.
Той не допускаше прегледът да покаже, че трупът на Джак Дилейни е радиоактивен, но докато не получеше някои отговори, никой нямаше да се приближи до него.
Когато беше разочарована, Аника имаше навика да прехапва устни. Макар че беше неволен, жестът имаше определен ефект върху мъжете.
— Преди да дойдат Военновъздушните сили, обещавам ви шанс да го погледнете — смили се Мърсър.
— Благодаря. Може ли да видя доктор Булгарин след два часа? Бих искала да хапна нещо и да поспя още.