Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Всички ли спят тук? — Очите й се разшириха от предположението. — Всичките тези мъже?
— Казах ти, че няма условия за усамотяване — напомни й Катон, вдигайки лампата, която бе взел от долния етаж. — Дяволска ситуация!
— Не съм го искала — изтъкна тя. — Ако желаеш, ще ида да спя при конете.
Катон я погледна внимателно.
— Не е време за шеги — забеляза той строго и отново огледа огромната обща спалня. — Просто трябва да се справим. Ето там ще е също толкова добре, колкото и навсякъде другаде.
И той тръгна към далечния край на помещението.
Фийби го последва, проправяйки си път през редиците одъри.
— Хората нямат ли си свои легла?
Катон поклати глава.
— Не. Тук има постоянно движение, цяла нощ се сменят патрули. Никой не предявява претенции към определено легло.
— О! — Фийби се огледа безпомощно.
— Ето това е подходящо. До стената е, така че ще имаш само един съсед. — Той посочи един одър в ъгъла. — Тук има одеяло и възглавници. Съблечи си само роклята.
— Точно това намерение имах — каза Фийби. — Ти къде ще спиш?
— Ще реша, когато се кача по-късно. — Остави галеничето на сандъка в долната част на одъра. — Като си легнеш, врътни фитила.
— Да, но… имам нужда от тоалетна — вметна Фийби, изпаднала във внезапна паника. — Не мога да си легна, без да съм ходила там.
Катон изруга.
— Нищо не мога да направя — протестира Фийби. — Всички ходят от време на време до тоалетната. Даже войниците.
Въпреки себе си Катон усети, че устните му се извиват в усмивка. Тя имаше право.
— Има един нужник отзад в кухненския двор. Никой не го използва. Вземи фенера и иди дотам по тоя път. — Посочи една тясна стълба в задната част на помещението. — Не би трябвало да срещнеш никого, но ако стане така, не говори, само действай бързо.
Той се отдалечи, явно бърза да се върне при приятелчетата си, помисли огорчено Фийби. Взе фенера и тръгна да намери въпросното място.
Върна се в голямата спалня, без да срещне никого по пътя си. Свали горните дрехи и ги сгъна върху сандъка. Остана по риза. Дочуваше смеховете от долния етаж, през цепнатините на пода се процеждаше светлина. Щом се вслушаше по-внимателно, долавяше откъси от разговорите и разпознаваше някои гласове.
Изгаси лампата и легна на тесния одър, придърпвайки тънкото одеяло. Възглавницата и дюшекът бяха натъпкани със слама и шумоляха, когато се обръщаше. Лежеше, заслушана в звуците от долния етаж. Смехът бе спрял и сега гласовете имаха по-различна интонация, сякаш, след като вечерята бе свършила, се завръщаха към деловите въпроси, Фийби разпознаваше богатия кадифен тембър на Катон, към който се примесваха острите немелодични тонове на Кромуел и по-високият глас на генерал Феърфакс. Сякаш спореха.
— Ако човек няма смелостта да предприеме крайна стъпка, тогава аз не мога да не поставя под въпрос ангажимента му — казваше пронизителният носов глас на Кромуел.
— Вярвам, че не моят ангажимент е поставен под въпрос — отвърна Катон с равен, почти развеселен глас, сякаш подобна представа будеше смях.
— Ще гласуваш ли за свалянето на краля? — запита Кромуел. Фийби се вслуша напрегнато, за да улови отговора на Катон.
— Тази стъпка не може да се предприеме лекомислено — отвърна той след минута. — Ние налагаме мир според нашите условия. Не виждам причина да правим нещо повече.
— Мислиш ли, че кралят ще склони на подобно споразумение? Въпросът дойде от генерал Феърфакс и предизвика реакцията на слушателите.
— Мисля, че трябва да предположим това. — Отговорът на Катон бе твърд и се извиси ясно над глъчката. — Не влязох в тази война, за да установявам република.
— Но войната те надви — заяви Кромуел. — Тя вече не е упражнение за благородници, за да убедим негово суверенно величество да зачита желанията на поданиците си. — Тонът му бе горчив и ироничен. — Това е битка за правото да се управлява Англия. И аз казвам, че народното управление трябва да вземе връх.
— Искаш твърде много от мене, Оливър — каза Катон пак така равно и твърдо, както преди. — Но сигурно можем да имаме различия относно крайния изход и без да се обвиняваме взаимно в нелоялност.
— Да, прав си, Катон — намеси се разгорещено Феърфакс. — Оливър, глупаво е да се караш с приятелите си.
— Не съм казвал нищо за нелоялност — заяви Кромуел. — Само говорех за неспазване на ангажимента. Но ти си прав, много рано е да говорим за такива неща. Нека първо да победим.
Тези думи бяха посрещнати с приветствени възгласи, тропане на крака и одобрително чукане на чаши. Фийби задряма.