Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Защо?
— За да му кажа, че би трябвало да има някой по-подходящ рицар, само не този!
Кралицата енергично издърпа ръката си.
— Но Ричард е заповядал да се омъжите за Монджой.
Надеждите на Кет се изпариха. Естествено, Ричард винаги е бил любимец на Елеонор. В нейните очи той бе безпогрешен.
— Но…
— Монджой е идеалният мъж за вас, Катрин. Земите му граничат с вашите. Заедно ще представлявате непобедим противник, достатъчно силен, за да възпрепятства алчните кроежи на Джон.
Все още на колене, Кет наблюдаваше как кралицата отваря различни сандъци, изваждайки от тях рокли, туники и була. Момичето се изправи и приближи, за да направи един последен опит.
— Елеонор, вие не разбирате! С този човек мога да изпадна в сериозни затруднения.
— Какво имате предвид?
Кет би желала да признае истината, но не смееше.
— Той… той вече е бил сгоден и…
— Със сигурност е имал метреси, любовници и обикновени леки жени с дузини — невъзмутимо отвърна Елеонор. — Такива са мъжете. — Тя вдигна една великолепна синя диадема. — Но поне не се е забавлявал с овце, подобно на скъпия Хенри — тя докосна бузата на Кет, усмихвайки се развеселена. — Трябва да сте благодарна.
Овце! Само защото Розмънд Клифърд бе дъщеря на овчар! От всички любовници на покойния Хенри, Елеонор се гневеше единствено на нея и се бе проявила като толкова ревнива, че много хора я обвиняваха за убийството на Розмънд. По това време кралицата бе в затвора, но очевидно дори Хенри бе убеден, че тя има вина за смъртта на любимата му.
Това са безполезни мисли, каза си Кет. Става дума за моето бъдеще. Признай какво си сторила, подканяше се тя. Все пак вината не бе само твоя. Сребърния меч те подведе… Но Кет не можеше да се реши да го издаде. Елеонор можеше да съобщи това на Монджой и той щеше да погуби Сребърния меч, което всъщност би било справедливо наказание. Въпреки това Кет не можеше да го допусне. Един ден тя сама щеше да си отмъсти на този презрян негодник… или не. Той защитаваше гората от влечуги като Дьо Ла Вил и Робин имаше нужда от него.
А тя самата? Кет за миг притвори очи.
Ако трябваше да се омъжи за Сребърния меч, не би се бояла толкова от първата брачна нощ. В обятията му би могла да се предаде на онази странна, омайваща магия…
Кралицата я наблюдаваше очаквателно.
— Имате ли да ми кажете още нещо?
Кет безмълвно поклати глава.
— Монджой със сигурност ще спечели любовта ви — смяташе Елеонор.
— Съмнявам се.
— А вие ще бъдете готова да минете през огън и вода заради него.
— Никога!
— Много по-скоро отколкото си мислите! Ах, тази синя рокля е съвсем подходяща. Свалете тези ужасни парцали и я облечете!
Мари влезе, носейки голяма чаша, поклони се на Елеонор и се обърна към господарката си.
— Мисля, че глътка вино ще ви се отрази добре.
— Да, определено! — весело извика Елеонор. Тя измъкна чашата от ръката на камериерката, отпи и я подаде на Кет.
Без да се колебае Кет я изпи почти до дъно, след което изтръпна. Вино! То й бе докарало тази беля на главата! Но наистина й действаше успокояващо. Преди да разбере какво става, тя се оказа облечена в светлосиня рокля и туника в кралско синьо. Седеше пред тоалетната масичка, а Елеонор и Мари се занимаваха със златистите й къдрици.
Кралицата тъжно въздъхна.
— Ах, още помня сватбата си с Хенри. Притежавах областта Аквитания, която бе трън в окото му, но това не ми пречеше. Беше впечатляващ мъж. Какви бурни дни само! Целият ни, изпълнен със събития живот бе пред нас. Ох, как ви завиждам!
— На мен! — рече Кет.
— Разбира се. Спечелили сте за съпруг чудесен рицар. Очарователен и опасен. Ах, какви безценни приключения ви предстоят! Не след дълго ще го боготворите.
Да боготвори Монджой? Странен трепет обхвана Кет. Спомни си нежното докосване на ръката му, когато седеше във ваната, думите му.
„Държанието ми ще зависи единствено от вас.“ — После се досети за думите му в гората. Не искал да заграби замъка й, а само да увеличи силата на защитниците му.
Ще има ли край битката помежду им? Не, тя току-що започва… тази нощ, когато Монджой открие, че невестата му не е девствена. Тя срещна погледа на Елеонор в огледалото.
— Но по-късно ненавиждахте крал Хенри.
Елеонор прехапа долната си устна, взряна в нищото или в далечното минало.
— Не, никога не съм го мразила. Година след година се борех с него, молех се за смъртта му, за да си възвърна свободата, но когато умря, плаках. Никога не престанах да го обичам. Никой от двама ни не знаеше какво е истинска обич. Може би на вас, Катрин, ще се отдаде възможност да научите. Ако това стане, не пропускайте шанса си! В живота няма нищо по-хубаво. Нито земи, нито богатства или корони не могат да се мерят с любовта. Хенри и аз позволихме да бъдем заслепени от блясъка и забравихме човечността и любовта. Навярно вие ще сте по-умна, Кет. Монджой е великодушен човек, а и изглежда божествено, не е ли така, Мари?