Юмрукът на правосъдието

— Нищо не стана. Позирах там като Мадона, разтреперан от глава до пети, докато си отворих очите за миг. Тя си беше седнала обратно на стола, без да издаде звук, пиеше от питието си и ми се усмихваше. После каза: „Ще ядем ли салата?“

— И това е всичко? Нищо ли не правихте?

— Това беше. „Ще ядем ли салата?“, каза тя, студена като… като маслина.

— И ти какво направи?

— Ядох салата.

— Ял си салата?

— С много черен пипер, артишок, домати, авокадо. Не ми позволи да я докосна през цялата вечер.

— Тя се е бъзикала с теб.

— Тя си играеше с мен така, както с никой мъж не са си играли. Честна дума. Бях толкова възбуден, а тя едва ме докосна с меките си малки лапички. Всяко най-дребно докосване беше като — о, човече, когато това стане, ще бъде толкова хубаво.

— Ако стане. Тя е оставила съобщение в офиса ми тази сутрин. Иска да ревизира показанията си. Казва, че отново се е опитала да порови в паметта си.

— Какво искаш да кажеш с това „ако стане“?

— Исках да кажа само, че…

— Мислиш, че тя просто се будалка с мен, както ти се будалкаш с Нина?

— Нина? Какво общо има Нина с цялата тази работа?

— Ами колкото по-дълбоко затъваш в смъртта на жена си, толкова по-малко време имаш за нея. Мразя да я гледам как страда.

Хелоуел се обърна да го погледне и поклати глава.

— Кой си ти? Брат й от Монтенегро?

— Мда. Аз съм. Големият й брат — каза Пол. — Хей, човече, ще се съсипеш. Живееш в чудовищно напрежение. По цял ден си в съда с мръсници и престъпници, а нощите си прекарваш с една мъртва жена. Прав ли съм?

Хелоуел прекара пръсти през рошавата си коса, не отговори нищо, но Пол продължи:

— Гледам те и виждам това, което и всички останали виждат: виждам високоуважавания областен прокурор, който има всички шансове да спечели следващите избори за главен областен прокурор.

— Може би вчера преди съда ги имах.

— Станало ли е нещо, което трябва да знам?

— Нищо общо с твоите задачи.

— Но сега, когато започвам да те опознавам, виждам, че си пропиляваш шансовете и си се заровил в миналото си.

— Не ми прави психоанализа, Пол. Не ми харесва.

— Както искаш.

— Нека да се върнем към Ана.

Пол си спомни, че е нает от Хелоуел, и се стегна. Разказа му за бягството на Ал Баруки в Египет и за разговорите си с Гейтс и госпожа Лаура.

— Той е някъде тук и знае, че го търсим — каза Хелоуел. — Този път няма да се измъкне.

— Би могло да бъде и „тя“.

— А какво описание ти даде Ал Баруки на човека, който е продал колата?

— Може би само блъфираше. Изобщо нямаше намерение да ме информира относно продавача. Мисля, че вече си беше наумил да вземе каквото може от мен, а после да отиде при продавача и да каже: „Ще те натопя, ако не купиш билет до Египет за мен и за цялото ми семейство“ През цялото време само ме е използвал, за да си осигури парите от изнудването.