Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Той направи пауза и изгледа предизвикателно хората пред себе си, преди да продължи:
— Госпожица Харпър и госпожа Харисън щедро предложиха, при все че сватбата не се състоя, поне да почетете тържеството в зала „Куин Мери“ на Брайтънския кралски павилион. Те ще ви бъдат благодарни, ако се присъедините към тях там, след като кажем молитва за благото на Майкъл.
След което свещеникът се впусна в кратка, забързана молитва. Накрая някой отвори вратите на църквата.
Грейс наблюдаваше как хората се изнизват мълчаливо. Атмосферата беше като на погребение. През следващата седмица няколко от тукашните гости щяха да присъстват на четири погребения. А той се надяваше, че отсъствието на Майкъл Харисън на сватбата не означава, че може и да са пет. Но не беше добър знак, всъщност беше много лош знак. Вероятността Майкъл Харисън да си прави шега сега вече бе напълно изключена от сметките.
А имаше и нещо друго, което го тормозеше.
Час по-късно на приема в зала „Куин Мери“ на Кралския павилион, украсена с красиви маслени платна в златни рамки, закачени върху розови стени, нямаше и помен от радостното оживление на тържество, а единствено няколко сковани разговора накъсваха тишината. Бяха заети само няколко от двайсетте маси, красиво подредени за двеста гости и украсени с орхидеи. Двама готвачи в бели престилки и шапки се грижеха за отрупаните маси на бюфета, обслужван от армия от сервитьори и сервитьорки, а сватбената торта на етажи стоеше отделно като нежелано напомняне за причината всички тези хора да са тук. Въпреки това няколко души лакомо ядяха от чиниите, препълнени с храна, и гълтаха жадно шампанско и вино.
Грейс, който беше поканен от Ашли, се забави, защото разговаря по телефона с детективите Никол и Мой за увеличаване на екипа. Една от новите сътруднички, която Бела високо ценеше, в момента бе свободна. Казваше се Ема-Джейн Баутууд и Грейс подкрепи предложението на Бела Ема-Джейн незабавно да се присъедини към екипа.
Сега той внимателно наблюдаваше Ашли и Марк Уорън. Макар че в очите й имаше сълзи, по изражението й личеше, че запазва самообладание, седнала на маса с млад мъж от едната страна и жена — от другата, които старши детективът не разпозна от църквата. Изглежда, още няколко души се бяха появили тук, вероятно Ашли им беше казала, че тържеството продължава за всеки, който пожелае да дойде.
— Той ще се появи — чу я да казва Грейс. — Има някаква причина за всичко това — след което добави: — Това е толкова нелепо — нали сватбеният ти ден трябва да е най-щастливият в живота ти?
На друга маса Рой забеляза майката на Майкъл и чичото на Ашли, седнали един до друг. Няколко секунди замислено наблюдава Брадли Кънингам. Мислите му прекъсна Марк Уорън, който с бял карамфил в бутониерата и с празна чаша от шампанско в ръката се приближи лице в лице до полицая:
— Детектив сержант Грейс? — попита той завалено.
— Старши детектив — поправи го Рой.
— Ссъжалявам — не знаех, че сте повишен.
— Не съм, господин Уорън.
Марк се отдръпна за момент и си пролича, че се готви за спор. Изгледа го колкото може по-високомерно, а от алкохола очите му примижаха. Присъствието му видимо правеше Ашли неспокойна — Грейс я видя да поглежда от масата си.
— Не мошете ли да оштавите тази млада дама на мира? Имате ли представа какво преживява?
— Затова съм тук — спокойно отвърна полицаят.
— Трябва да сте навън, да се опитвате да намерите Майкъл, а не да висите тук и да пиете на аванта.
— Марк! — предупреди го Ашли.
— Майната му — избухна той, без да й обръща внимание, и отново изгледа детектива. — Какво, по дяволите, правите за тази ситуация?
Ядосан от поведението му, но привидно спокоен, Грейс отговори:
— Екипът ми прави всичко възможно.
— Не ми изглежда така. Позволено ли ви е да пиете по време на работа?
— Това е минерална вода.
Марк присви очи към чашата на Рой.
Ашли стана и дойде при тях, обръщайки се към Уорън:
— Защо не се поразходиш?
Грейс усети особена нотка в гласа й. Нещо определено не беше наред, но още не можеше да прецени какво точно.
В следващия момент Марк Уорън го бутна в гърдите.
— Знаете ли какъв ви е проблемът? Не давате пукната пара, нали?
— Защо смятате така?
Марк се изхили глуповато и повиши глас:
— Хайде, стига. Не обичате богатите хора, нали? Да идем да се гръмнем, нали? Прекалено сте заети да следите пътните камери за превишена скорост и да хващате шофьори. Защо трябва да давате пукната пара за някакво нещастно богато копеле, станало жертва на някакъв номер, който се е прецакал? Когато можете да сте на улицата и да изкарвате тлъсти пачки, докато хващате пияни шофьори?