Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Когато стигна до прозореца, той залепи чело на стъклото и погледна към тъмния парк. Остана така половин минута. Нощта се проясняваше от време на време, осветена от кръглата луна, която току изчезваше под някой голям облак. Зеления вдигна на два пъти ръка и направи някакви знаци, които не разбрах, после, — като се отдалечи от прозореца, взе вързопа и през галерията тръгна към площадката.
Рултабий ми бе казал: „Щом видите нещо, бутнете шнура!“ Виждах нещо. Това ли чакаше Рултабий? Не беше моя работа да мисля, трябваше само да изпълня заповедта. Бутнах шнура. Сърцето ми щеше да се пръсне. Човекът стигна площадката, но за моя огромна почуда, защото очаквах да тръгне към галерията в лявото крило, аз забелязах, че слиза по стълбата към изхода.
Какво да правя? Гледах глупаво тежката спусната завеса. Сигналът бе даден, а аз не виждах Рултабий да се появява откъм извитата галерия. Нищо не дойде, никой не се появи. Бях объркан. Измина половин час — стори ми се цял век. А сега какво щях да правя, ако видех нещо друго? Веднъж вече дадох знак, втори път не можех… От друга страна, ако хукнех в галерията в този момент, можех да объркам всички планове на Рултабий. В края на краищата няма в какво да се упрекна и ако се е случило нещо, което моят приятел ни най-малко не е очаквал, той можеше да се сърди само на себе си. След като вече не можех да му окажа каквато и да е реална помощ, реших да заложа всичко на една карта: излязох от тъмната стаичка и все тъй по чорапи се отправих към извитата галерия, като стъпвах внимателно и се ослушвах в тишината.
Никой в извитата галерия. Отидох до вратата на Рултабий. Ослушах се. Нищо. Почуках лекичко. Нищо. Завъртях месинговата топка, вратата се отвори. Вече бях в стаята. Рултабий лежеше, проснат на паркета.
XXII Глава
Невероятният труп
В неописуема тревога се наведох над тялото на репортера и… с радост установих, че… спи! Спеше с онзи дълбок и нездрав сън, с който бе заспал и Фредерик Ларсан. И той бе станал жертва на приспивателното. Чудех се как мен самия не ме бе постигнала същата съдба! Тогава съобразих, че приспивателното е било или във виното, или във водата, която ни сервираха, а аз не пия, когато се храня — така всичко се изясняваше. Природата ме е дарила с прекалена закръгленост и аз съм на сух режим, както се казва. Раздрусах силно Рултабий, но не успях да го накарам дори очите си да отвори. Този сън се дължеше без съмнение на госпожица Станжерсон.
Тя явно бе помислила, че трябва да се страхува от този млад човек, който предвиждаше всичко, който знаеше всичко, повече, отколкото от баща си! Спомних си, че като ни сервираше виното, управителят ни бе препоръчал едно прекрасно „Шабли“, което без съмнение беше вече минало през масата на професора и дъщеря му.
Повече от четвърт час измина така. При тези изключителни обстоятелства, в които ние трябваше да сме будни, аз реших да взема решителни мерки. Плиснах главата на Рултабий с кана вода. Отвори очи — най-после! Нещастни безцветни очи, безжизнени, невиждащи. Не беше ли и това все пак някаква победа? Но аз исках повече; ударих два плесника на Рултабий и го вдигнах на крака. О, щастие! Усещах, че се съвзема, чух го да мърмори завадено: „Продължавайте, но не шумете толкова!…“ Да продължавам да го удрям, без да вдигам шум, ми се стори невъзможно. Започнах да го щипя, да го раздрусвам и той можа най-сетне да се задържи на краката си. Бяхме спасени!…