![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
Бриен още чакаше отговора му. Джайм каза:
— Ти не си достатъчно голяма, за да си познавала Ерис Таргариен…
Тя не искаше и да чуе.
— Ерис беше луд и жесток, това никой няма да го отрече. Но все пак беше крал, коронован и помазан. А ти си се заклел да го защитаваш.
— Знам какво съм се заклел.
— И какво си направил. — Стоеше над него: шест стъпки луничаво, намръщено, дългозъбо неодобрение.
— Да, знам. И какво ти направи също. Тук и двамата сме кралеубийци, ако това, което чух, е вярно.
— Изобщо не съм посягала на Ренли. Ще убия всеки за такива думи.
— Ами почвай с Клеос тогава. А след това ще трябва да избиеш доста. Всички го разправят.
— Лъжи! Лейди Кейтлин беше там, когато Негова милост беше убит, тя видя. Имаше сянка. Свещите затрептяха и въздухът се смрази, и имаше кръв…
— О, добре. — Джайм се засмя. — Умът ти май сече по-бързо от моя, ще го призная. Когато ме завариха застанал над мъртвия ми крал, изобщо не се сетих да кажа: — Не, не, не бях аз, беше една сянка, една ужасна черна сянка. — Пак се засмя. — Кажи ми истината, като кралеубиец на кралеубиец, Старките ли ти платиха да му клъцнеш гърлото, или беше Станис? Или Ренли те отритна, това ли беше? Или ти е потекла лунната кръв? Не давай меч в ръце на девица, когато кърви.
За миг Джайм си помисли, че Бриен ще го удари. „Само още една стъпка и ще дръпна камата й от канията и ще я забия в корема й.“ Стегна единия крак под себе си готов да скочи, но пачаврата му с пачавра не помръдна.
— Рядък и скъп дар е да си рицар — каза тя, — и още повече — да си рицар от Кралската гвардия. Дар като този се дава на малцина. А ти си го презрял и омърсил.
„Дар, който ти се ще отчаяно, моме, но никога няма да го получиш.“
— Аз си спечелих рицарството. Нищо не ми е дадено. Спечелих в груповия бой на турнир още на тринайсет години, когато все още бях скуайър. На петнайсет яздех със сир Артур Дейн срещу Братството на Кралския лес и той ме посвети в рицарство на полето на битката. Този бял плащ ме омърси, а не обратното. Така че ми спести завистта си. Боговете са отказали да ти дадат петлето между краката, не аз.
Погледът, с който Бриен го изгледа, беше пълен с омраза. „С радост би ме насякла на парчета, ако не беше скъпата на сърцето й клетва — прецени той. — Добре. До гуша ми е дошло от хилави благочестивци и девичи присъди.“ Момата се отдалечи, без да каже дума. Джайм се загърна в наметалото си. Надяваше се да сънува Церсей.
Но щом затвори очи, видя Ерис Таргариен да крачи сам в тронната си зала, вдигнал пред очите си изпорязаните си кървави длани. Глупакът все се порязваше на остриетата и шиповете на Железния трон. Джайм се беше вмъкнал през кралската врата, облечен в златните си доспехи, с меч в ръка. „Златната броня, а не бялата, но това никой не го помни. Защо не свалих и онзи проклет плащ?“
Когато Ерис видя кръвта по меча му, го попита дали е на лорд Тивин.
— Искам го мъртъв този предател. Главата му искам! Ти ще ми донесеш главата му или ще изгориш с всички други. Всички са предатели. Росарт казва, че са отсам стените! Той ще ги посрещне много топло. Е, чия кръв? Чия?
— На Росарт — отговори Джайм.
И тогава пурпурните очи станаха огромни и кралската уста зяпна. И кралят напълни гащите. Обърна се и побягна към Железния трон. Под празните очи на черепите по стените, Джайм избута последния драконов крал от стъпалата, а той заквича като прасе и замириса на нужник. Само един бърз удар с острието през гърлото му сложи края. „Колко лесно — помнеше той, че помисли тогава. — Един крал би трябвало да умре по-трудно.“ Росарт поне се беше опитал да се бие, макар че, честно казано, се би като алхимик. „Странно, че не питат кой е убил Росарт… но разбира се, той беше никой, простосмъртен, Ръка само за два дни, само поредната безумна приумица на Лудия крал.“
Сир Елис Уестърлинг и лорд Крейкхол, и останалите рицари на баща му нахлуха в залата тъкмо навреме, за да видят онзи последен миг, така че нямаше начин Джайм да избяга или да остави на някой тъпак да му открадне наградата или вината. Щеше да остане вина, разбра го веднага, щом видя как го гледат… въпреки че можеше и да е страх. Ланистър или не, все пак той беше един от седемте на Ерис.