Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Разбирам. Опитах се да унищожа феритните блокове на симулациите…
— Знам — всичко това го пишеше в доклада ти. Не се обвинявай.
— Бих искала да помогна с повече, но съм обсебена от това да защитавам Хари.
— Разбирам. Ако това може да те успокои, повторната поява на симулациите бе неизбежна.
Тя примига.
— Защо?
— Казах ти за простата теория на историята, с която оперирахме десет хиляди години. Груб вариант на психоисторията. Аз предсказах, че симулациите, които аз… е, ние по-точно — сме потиснали преди осем хиляди години, тук ще си намерят публика.
— Толкова добра ли е теорията ти?!
— Както отбелязва Хари, историята се повтаря, но не заеква. Знаех, че е невъзможно да бъдат изтрити всички копия на симулации из цялата галактика. — той разпери длани и се втренчи в тях, като че съзерцаваше структурата им. — Когато социалният фермент си изгради вкус към подобни неща, те се появяват повторно в менюто на историята.
— Съжалявам, че не успяхме да ги унищожим.
— Тук действат сили, на които не можеш да противостоиш. Не тъжи за промените в климата. Вместо това изчакай бавно времето да се оправи.
Оливо се протегна и докосна ръката й. Тя заразглежда лицето му. Като че ли за нейно улеснение той се бе извърнал в анфас, включително инстинктивните движения на адамовата му ябълка, когато преглъщаше. Малък изчислен щрих, но тя му бе благодарна.
— Значи мога да се посветя изцяло на сигурността му? И да забравя симулациите?
— Да. Те са мой проблем. Трябва да намеря начин да неутрализирам въздействието им. Те са силни. Преди много време ги познавах и използвах.
— Как могат да бъдат по-силни от нас? От теб?
— Те са симулирани човеци. Аз съм друга работа. Както и ти.
— Ти можа да бъдеш Първи министър…
— Функционирах като един вид частичен човек. Това е доста проницателен начин да гледаме на себе си. Препоръчвам ти го.
— Частичен ли?
— Има много неща, които не правим — рече той внимателно.
— Аз минавам за човек. Разговарям, работя…
— Приятелства, семейство, сложната мрежа, отличаваща човешката способност за придвижване от индивидуалното към колективното и постигане на равновесие — всички тези фини умения не са ни достъпни.
— Аз не искам да…
— Точно така. Ти си прицелена внимателно в мишената си.
— Но ти управляваше. Като Първи министър…
— Стигнах тавана си. И напуснах.
— Империята се развиваше добре под твоето…
— После започна да загнива. Както очакваше Хари, а нашата груба теория не успя да предвиди.
— А защо каза на Клеон да го направи Първи министър? — изтърси тя.
— Той трябва да заема пост, който да му осигурява свобода на движението и власт да нанася поправки в имперската политика, за да може да разбира по-добре психоисторията. Той би могъл да бъде временен заместник с голяма мощ.
— Но това може да го отвлече от самата психоистория.
— Не. Хари ще намери начин да използва този опит. Една от страните му — която се проявява силно в класата на интелекта му — е способността му да се учи от „подправките“ на живота.
— Хари не иска поста.
— Е, и? — вдигна той озадачено вежда.
— Неговите чувства нямат ли значение?
— Ние сме тук, за да водим човечеството, а не просто да го оставяме да се лута.
— Но опасността…
— Империята има нужда от него. Нещо повече, постът е нужен на него… макар че той все още не го е проумял. Ще получи достъп до всички имперски данни, за да ги използва в психоисторията.
— Той има вече толкова данни…
— Много повече ще са нужни за изработването на пълен действащ модел. Освен това в бъдеще трябва да има власт да действа в голям мащаб.
— Но „голям“ може да е и фатално. Хора като този Ламурк — убедена съм, че той е опасен.
— Точно така. Но разчитам на теб да опазиш Хари от беди.
— Усещам, че се изнервям бързо, преценките ми…
— Ти си по-близо до човека в емулационните си кръгове от мен. Очаквай и да понесеш товара, за който намеква този факт.
Тя кимна.
— Бих искала да те виждам по-често, да те разпитвам за…
— Аз се движа бързо из Империята и върша, каквото мога. В Трантор не съм идвал, откакто аз самият напуснах премиерския пост.
— Сигурен ли си, че за тебе е безопасно да пътуваш така?
— Имам много защити срещу разпознаване на истинската ми природа. Ти — още повече, защото си почти естествена.
— Но не мога да проникна през пълния оръжеен екран около двореца?
Оливо поклати глава.
— Тяхната технология успя да надмине способността ни да се прикриваме. Аз го избегнах, защото като Първи министър никой не смееше да ме тества.