Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— И ще се отнасяме добре! — заяви Пенкроф, който беше забравил вече цялата си вражда към „шегобийците“.
После пристъпи към орангутана.
— Е, момчето ми — попита той, — как е?
Орангутанът отговори с леко ръмжене, което не издаваше много лошо настроение.
— Искаш ли да станеш член на колонията? — запита го пак морякът. — Ще постъпиш ли на служба при господин Сайръс Смит?
Ново одобрително ръмжене от страна на маймуната.
— И ще се съгласиш ли да служиш безплатно само за храната?
Трето одобрително ръмжене.
— Малко му е скучен говорът — забеляза Джедеон Спилет.
— Ами! — възрази Пенкроф. — Добрите прислужници не дрънкат много. И после, никакви пари! Разбра ли, момчето ми?
Така колонията се увеличи с още един член, който впоследствие щеше да й направи много услуги. А името му — морякът предложи да го нарекат Юпитер, съкратено Юп, в памет на някаква маймуна, която познавал.
Ето как бай Юп се настани в Гранитния дом без много заобикалки.
Глава VII
И така преселниците от остров Линкълн си възвърнаха жилището, без да става нужда да минат през стария път, което ги спаси от необходимостта да стават зидари.
До вечерта преселниците пренесоха труповете на маймуните и ги заровиха. После се запретнаха да оправят безпорядъка, който натрапниците бяха причинили — безпорядъка, а не пакостите, тъй като те бяха изпосъборили покъщнината, но нищо не бяха счупили. Наб запали пак огън в печката и приготви от припасите в кухнята такава сита вечеря, че всичките й направиха голяма чест.
Не забравиха и Юп и той излапа лакомо боровите ядки, с които го бяха отрупали. Пенкроф му беше развързал ръцете, но сметна за по-добре да го остави с вързани крака, докато се увери, че животното се е опитомило.
След вечерята, преди да си легнат, Сайръс Смит и другарите му насядаха около масата и разгледаха някои спешни въпроси.
Най-важната и неотложна работа беше да построят мост над Благодарност, за да свържат Гранитния дом с южната част на острова, а след това да направят кошара, където да приберат муфлоните и другите животни с вълна, които трябваше да уловят.
На следния ден, 3 ноември, започнаха постройката на моста и всички се заловиха за тая важна работа. Преселниците, превърнали се в дърводелци, нарамиха триони, секири, длета и чукове и слязоха на брега.
Там Пенкроф се замисли:
— Ами, ако, докато ни няма, на бай Юп му хрумне да издърпа стълбата, която ни спусна така любезно вчера?
— Да я закачим за долния й край — предложи Сайръс Смит.
Така и направиха, като завързаха стълбата за два кола, здраво забити в пясъка. После преселниците тръгнаха по левия бряг на река Благодарност и скоро стигнаха първия й завой.
Спряха се, за да видят може ли там да се направи мост. Мястото изглеждаше удобно.
Сайръс Смит сподели тогава с другарите си едно свое намерение, много лесно за изпълнение и същевременно от голяма полза, което му се въртеше от известно време в ума. Той смяташе да отдели съвсем възвишение Обзор, така че да го защити напълно от всякакви нападения на четириноги и четириръки. По такъв начин Гранитния дом, Комините, курникът и цялата горна част на възвишение Обзор, която беше определена за посевите, щяха да бъдат напълно запазени от опустошения от страна на животните.
Възвишение Обзор беше оградено вече от трите страни с вода било от самата природа, било по изкуствен начин.
На северозапад го ограждаше езерото Грант — от стария вход за Гранитния дом до източния бряг на езерото, откъдето изтичаха сега водите му.
На север от това място до морето го ограждаше новата река, която си беше издълбала корито и на възвишението, и на пясъка.
Цялата източна част граничеше със самото море — от устието на новата река до устието на Благодарност.
И на юг — с реката Благодарност, от устието й до първия завой, където трябваше да построят мост.
И тъй оставаше само западната част на възвишението, между завоя на реката и южния край на езерото, по-малка от една миля, където всеки можеше да мине. Но най-лесно беше да издълбаят широк и дълбок ров и да го напълнят с вода от езерото — излишната вода щеше да се влива чрез втори водопад в Благодарност.
— И тъй — добави инженерът — възвишение Обзор ще стане истински остров, заобиколен отвсякъде с вода. А ако направим моста и мостчетата подвижни, никой няма да може да припари на възвишение Обзор.