Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Тя бавно дойде на себе си и образът се стопи, когато усети разтуптяното сърце на Аштън до гърдите си.
— Надявах се, че ще дойдеш — въздъхна тя. — През цялата седмица се чувствах толкова зле сама в това огромно легло.
Аштън се подпря на лакти. Погледна я в блесналите очи и каза.
— Нямаше да издържа нито секунда повече без теб.
— Какво ще правим сега? — попита тя спокойно. — Как бих могла някога да престана да се чувствам твоя жена и да приема, че принадлежа на Малкълм.
— Не е и нужно — каза той с въздишка и докосна устни до ухото й. — Не смятам да те оставя да си идеш.
— Но ще трябва, ако съм жена на Малкълм.
— Не мога да повярвам, че това е истина — изстена той и се обърна по гръб, като потърка с две ръце челото си. — Мисълта да те пусна да си вървиш, просто ме влудява. Когато помислих, че си мъртва, почти престанах да се чувствам мъж, и сега, когато отново си тук, как мога да позволя друг мъж да те притиска в прегръдките си!
Лиарин се приведе над него. Докосна с върховете на пръстите си един белег от лявата страна на гърдите му.
— Чувствам се толкова сигурна при теб, като че съм живяла винаги тук.
Дългите му пръсти се вмъкнаха под косата й и погалиха успокояващо тила й.
— Бихме могли да отидем в Европа…
Тя поклати глава. Дълъг кичур падна на ръката му.
— Ти не си мъж, който бяга от истината, Аштън.
Ръката му се плъзна надолу, докато докосна лявата й гръд. Топлата, мека плът разгоря нов огън в тялото му. Колкото повече го обхващаше желанието да я люби, толкова по-малко можеше да си представи, че ще му я отнемат. Устните й се сведоха над неговите, но преди да успеят да се целунат, чуха далечно чукане.
Аштън хвърли поглед към часовника на камината, но в тъмнината не можа да различи стрелките.
— По дяволите…! Трябва да е два или три часът сутринта!
Чукането се повтори, този път по-силно и по-настойчиво. Прозвуча глас, думите се разбираха въпреки разстоянието.
— Господарю, събудете се! Складовете ви в Нечиз горят!
— Проклятие! — С един скок Аштън се намери насред спалнята. Изтича гол в стаята за гости и наметна бързо един халат. След това отвори със замах вратата към коридора. Отвън стоеше Уилис, също по халат, с нощна шапка на главата и свещ в ръка. Той гледаше Аштън с широко отворени очи.
— Господарю — изрече боязливо, — долу на вратата има един мъж и казва, че складовете ви на пристанището са се подпалили от бурята и че докато идете, сигурно ще пламнат и останалите.
— Прати някого при Джъд и му кажи да събере хората, за да можем да се преборим с огъня. Ще сляза долу веднага щом се облека.
Негърът се поколеба.
— Господарю, ако нямате нищо против, искам да дойда с вас. Доста ме бива да мъкна кофи.
— Тогава побързай. Нямаме време за губене.
— Да, сър! — Уилис хукна навън.
Лиарин влезе в стаята за гости, като се загръщаше в пеньоара си.
— Какво става?
— Трябва веднага да ида в Нечиз — отвърна Аштън и съблече халата. — Складовете ми горят.
Тя побърза да му помогне при обличането.
— Вали доста силно. Дали дъждът няма да попречи на огъня да се разрасне?
— Дано!
Той напъха ризата си в панталона, Лиарин му подаде палтото.
— Каквото и да става, бъди внимателен! — помоли тя.
Той я притегли към себе си и затвори устните й с бърза, твърда целувка, преди да каже дрезгаво:
— Отсега нататък можеш да забравиш идеята за отделни спални. Няма да те дам. Малкълм Синклер ще трябва да ме убие, преди да те вземе от мен.
Обзе я страх:
— О, Аштън, не говори така!
— Казвам, каквото мисля!
Той се откъсна от нея и изтича навън към фоайето. При оборите Джъд качваше група мъже на една кола и помагаше да опънат брезент отгоре й, за да ги пази от дъжда. Аштън дръпна шапката над очите си, навлече мушамата и примигна към хоризонта на изток, където небето все още беше тъмно. Нямаше и следа от дрезгавина зад тъмните облаци. Той хукна към колата и скочи при Джъд на капрата. Веднага след това каруцата затрополи по калния път към Нечиз.
През цялото пътуване Аштън не губеше надежда. При пристигането им имаше пълното основание да бъде благодарен на дъжда, защото пороят беше ограничил пожара само върху средните сгради, а страничните складове бяха останали невредими. Заедно с Джъд и управителя стоеше под един навес и наблюдаваше димящите развалини.
— Много ли загубихме?
— Доста, сър — отвърна високо управителят, за да надвие барабаненето на дъждовните капки по металния покрив. — Но можеше да бъде и по-лошо. Чиста случайност бе, че вчера едно корабче натовари по-голямата част от памука, така че в склада останаха около тридесет бали, а също дузина бали лен, няколко бъчви меласа… и това май беше всичко. Като изключим проклетата светкавица, която удари, имахме късмет, че валеше толкова силно, иначе цялата околност щеше да пламне.