Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Ти къде държиш семейните бижута?
— В едно ковчеже в малкото шкафче под стълбището на третия етаж. Защо?
— Не точно ти, Мадлин, къде си държат хората бижутата?
— А, В сейф, естествено.
— В къщата.
— Естествено. Най-вече в спалнята. Или поне повечето дами, които познавам, ги държат там.
Мадлин се облегна леко задъхана от борбата в тясното пространство с обемистото наметало и тежкия балтон.
Никола отново я погледна. В тъмната карета не бе лесно да се разбере доколко е сполучлива маскировката, но това не й се случваше за пръв път и той познаваше способността й да бъде убедителна.
— Октав реши, че сме били в подземията на Мондоло, за да крадем скъпоценностите на Мондоло.
— Абсурд. Как си представяш камериерката на Херцогинята да ги изнася тържествено от онова влажно мазе всеки път, когато женицата пожелае да си сложи изумрудите на вечеря? Ами че тя ходи на официални приеми в двореца поне седем пъти месечно и трябва да си слага отличителните дрънкулки, иначе току виж оскърбила безмерно Кралицата… — Тя се замисли и попипа устната си. — Той не знаеше за тайното й злато, нали?
— Не, не мисля. Дори още не се е опитал да убеди Херцогинята да му разреши да се свърже с починалия Херцог и от това следва, че не е имал възможност да разбере за някакво скрито богатство. Той търсеше нещо, за което вече знаеше, че е там.
— чудя се дали го е намерил?
— Някой намери нещо. Онази стая беше празна и в нея беше влизано, а на постамента доскоро беше имало нещо. Първоначално тя е била част от мазите на Вентарин Хаус, който е останал в историята само с това, че е бил придворен магьосник преди двеста години, плюс минус едно две десетилетия.
— Значи е търсил нещо заровено под къщата на отдавна мъртъв магьосник? — гласът на Мадлин бе изпълнен с тревога. — Това звучи доста… опасно.
— Така е.
Никола подаде глава от прозореца без да крие нетърпението си. Октав все още не се виждаше никакъв.
— Ако просто си седи спокойно и вечеря с компанията на Домпеле…
— Ще се почувстваме като последните глупаци.
Тогава Крак се наведе към прозореца и прошепна:
— Отпред е и маха на човека си.
Никола се облегна отново.
— Най-после. Навярно се е забавил, за да се извини на Мадам Домпеле. Това говори, че не е напълно паникьосан.
— В такъв случай, предполагам, няма да се втурне право към съучастниците си.
— Не, но това така или иначе беше прекалено хубаво, за да е истина. Ако бе чак толкова непредпазлив, нямаше да офейка от Валент Хаус миналата нощ, когато разбра, че някой го следи.
чу изплющяването на юздите и кабриолетът потегли, за да излезе от алеята на оживената улица. Беше съобразил, че ако Октав не се паникьоса и не се отправи към скривалището на съучастниците си незабавно, ще се прибере в хотела си, да остави кочияша и каретата и да отиде пеш.
Девис бе специалист в тази област, конете му бяха по-бързи и по-надеждни от крантите, които обикновено теглеха каретите под наем. Оставяше между тяхната карета и тази на Октав едно две превозни средства, но така че непрекъснато да е пред погледа му.
Никола безпогрешно позна улиците, по които минаваха тази вечер.
— Значи хотела.
Не беше ясно какво щяха да правят, ако обвиненията му не бяха успели да паникьосат доктора.
Каретата на Октав спря пред внушителната осветена фасада на хотел Галваз. Девис подмина, спазвайки инструкциите. Никола, закрил лице с ръка на периферията на шапката си, зърна Октав да се шмугва припряно между танцуващите кариатиди от двете страни на входа.
Каретата зави зад ъгъла, мина покрай конюшните на хотела и сви на следващата пресечка. Там спря и Мадлин изрови от чантата в краката си сгъваем цилиндър, и каза:
— Тръгвам. Стискай палци.
Никола я хвана за ръката, придърпа я към себе си и я целуна много по-набързо, отколкото му се искаше.
— Късмет.
Мадлин слезе от кабината и забърза по алеята. Крак скочи от капрата и я последва.
Мадлин нагласи шалчето си, килна наперено шапката си и закрачи с по-широка стъпка, когато навлезе в началото на алеята. Косата й бе стегнато увита около главата, а отгоре й имаше къса перука и шапка. Умело положеният грим загрубяваше чертите й и променяше формата на веждите й, а натъпканите в бузите тампони удебеляваха лицето й. Възглавнички прикриваха фигурата й под жилетката, сакото и панталоните, а широкият балтон увенчаваше цялата дегизировка. Доколкото не се налагаше да сваля ръкавиците си, всичко беше прекрасно.
Беше важно да отстранят кочияша без това деяние изобщо да се забележи. Октав можеше да има съучастници в хотела и не искаха да ги подплашват. Тя мина покрай отворените врати на конюшнята, светлина от лампите и висок говор се лееха върху калния каменен под. Знаеше, че Крак щеше да заеме позиция в началото на алеята.