Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Макар да не участва активно в политиката и малцина историци да са се спирали на политическите му пристрастия, Пусен всъщност е тясно свързан с Фрондата. Той не напуска убежището си в Рим. Но от писмата му от този период личи, че се чувства дълбоко съпричастен с хората, възправили се срещу Мазарини, и че е учудващо близък с мнозина от организаторите на Фрондата: когато говори за тях, Пусен непрекъснато използва местоимението „ние“, с което се причислява към тях144.
Вече бяхме проследили откъде води началото си темата за подземната река Алфей, за Аркадия и аркадийските овчари, към която проявява интерес още Рене Анжуйски. Сега оставаше да установим откъде идва фразата „Et in Arcadia Ego“ върху платното на Пусен. Тя се появява и в една негова по-ранна картина, където има не гробница, а само гроб край планински зъбер. Върху гроба се вижда череп, а на преден план е изобразено водно божество с брада, потънало в мрачен размисъл: водният бог Алфей, господар на подземната река. Тази картина е някъде от 1630 или 1635 г., тоест рисувана е пет-десет години преди по-известния вариант на „Аркадийски овчари“.
Фразата „Et in Arcadia Ego“ се появява за пръв път някъде между 1618 и 1623 г. в картина на Джовани Франческо Гуерчино, въз основа на която е рисувано и платното на Пусен. В творбата на Гуерчино двама овчари излизат на поляна в гората и се натъкват на каменна гробница. Върху нея е гравиран познатият надпис, а отгоре има голям череп. Каквото и да е символичното значение на картината му, самият Гуерчино също поставя някои въпроси. Той познава отлично не само езотеричните учения, но и ритуалите в тайните общества; някои от другите му произведения са посветени на типично масонски теми, и то цели двайсет години, преди ложите да започнат да се разрастват в Англия и Шотландия. Една от картините на Гуерчино — „Издигането на майстора“, съвсем недвусмислено е посветена на масонската легенда за Хирам, архитект и строител на Соломоновия храм. Рисувана е близо век, преди легендата да се утвърди в масонството145.
Според „Документите на Братството“ „Et in Arcadia Ego“ е официален девиз на семейство Плантар най-малко от XII в., когато Жан де Плантар се жени за Идоан дьо Жизор. Според източник, посочен в „Документите“, девизът е цитиран още през 1210 г. от някой си Робер, абат на „Мон Сен Мишел“146. Не получихме достъп до архивите на „Мон Сен Мишел“, така че не успяхме да проверим достоверността на твърдението. Установихме обаче, че датата 1210 г. е преднамерено сбъркана, за да подвежда, и че през 1210 г. в „Мон Сен Мишел“ не е имало никакъв абат на име Робер. В периода между 1154 и 1186 г. обаче абат там е Робер дьо Торини, известен като плодовит и добросъвестен историк. Наред с другото събира девизи, емблеми и гербове на благороднически родове от целия християнски свят147.
Фигура 1. Семейният герб на Плантар.
Откъдето и да идва фразата „Et in Arcadia Ego“, за Гуерчино и Пусен тя не е просто стих от елегично стихотворение. Явно е съдържала важно тайно значение, известно и на някои други хора, тоест била е нещо като масонски знак или парола. Именно така на едно място в „Документите на Братството“ се определя характерът на символичното и алегоричното изкуство:
Алегоричните произведения имат това предимство, че с една-едничка дума предават отношения, каквито не биха могли да изразят цели томове. Тези произведения са достъпни за всички, ала значението им е ясно само за малцина избрани. Над и отвъд тълпата автор и читател се разбират. Необяснимият успех на някои творби се дължи тъкмо на това качество — алегорията, която е не само мода, но и начин за езотерично общуване.148
В дадения контекст пасажът се отнася за Пусен. Но както доказва Франсис Йейтс, той би могъл да бъде приложен и спрямо творчеството на Леонардо, Ботичели и други художници от Ренесанса, както и за по-късни творци: Нодие, Юго, Дебюси, Кокто и хората около тях.
Параклисът „Рослин“ и замъкът Шъгборо
При предишните си проучвания вече бяхме установили, че между великите магистри на Сион от XVII и XVIII в. и франкмасонството в Европа съществуват тесни връзки. Докато се занимавахме с франкмасонството, се натъкнахме и на други отношения между тях, които засягаха не самите велики магистри, а други страни на нашето изследване.
144
Blunt. Poussin. V. 1, p. 170.
145
Репродукция на картината ще намерите в Ward. Freemasonry and the Ancient Gods. Собственост е на Върховния кралски капитул на Шотландия в Единбург.
146
Delaude. Cercle d’Ulysse, p. 3.
147
Gout. Mont-Saint-Michel, p. 141.
Абат Робер дьо Торини е написал близо 140 книги, повечето от които посветени на историята на областта. Докато ръководи абатството, братята в него стават два пъти повече и то се превръща в „светилище на науката“. Робер дьо Торини е близък приятел и на Хенри II, и на Бекет — знаем, че те двамата са били тясно свързани с Братството от Сион, тамплиерите и Жизор, та нищо чудно да са приобщили и абата. Ако Плантарите наистина са използвали този девиз, би могло да се очаква Робер да го отбележи в произведенията си, понеже по онова време Плантарови не само живеят в Бретан, но и, ако се вярва на Анри Лобино, през 1156 г. Жан VI де Плантар се жени за Идоан дьо Жизор, сестра на Жан дьо Жизор, предполагаем девети велик магистър на Ордена от Сион, основател на Ордена на Розата и Кръста. Запазили са се исторически сведения за Идоан, но не и за съпруга й, което не ни дава възможност да установим каква е титлата на Плантарови през XII в.
Не успяхме да издирим нищо за Плантарови, нито родословията, правени от Робер. Ръкописите на абата са разпилени, но се е съхранил техният опис, където обаче не се посочват никакви свързани с родословия материали. По-късно ни съобщиха, че въпросният ръкопис се пази в „закритите“ архиви на „Св. Сюлпис“. Ето че тук ударихме на камък.
148
Myriam. Les bergers d’Arcadie. — В. Le Charivari, N. 18, p. 49.