Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Така например непрекъснато се споменаваше родът Синклер, шотландска издънка на семейства Сен Клер и Жизор от Нормандия. Владенията му в Рослин са само на няколко километра от някогашния храм на тамплиерите в Шотландия, а параклисът „Рослин“, изграден някъде между 1446 и 1486 г., открай време е свързван и с франкмасонството, и с розенкройцерите. Нещо повече, в указ, издаден вероятно през 1601 г., представителите на семейство Синклер са обявени за „потомствени велики магистри на шотландското масонство“149. Това е най-ранният съхранил се масонски документ в тесния смисъл на думата. Но според някои масонски източници предаваното по наследство велико магистърство е предоставено на семейство Синклер от Джеймс (Яков) II, крал на Шотландия от 1437 до 1460 г., времето на Рене Анжуйски.
Във Великобритания се натъкнахме и на още една, по-загадъчна страна от нашия ребус, свързана със Стафордшир, средище на масонската дейност в началото и средата на XVII в. Когато през 1714 г. Чарлс Ратклиф, велик магистър на Сион, успява да избяга от затвора Нюгейт, му помага неговият братовчед, граф на Личфийлд. Към края на века семейството на владетелите на Личфийлд остава без наследници и изгубва титлата, откупена в началото на XIX в. от потомците на семейство Ансън, сегашни графове на Личфийлд.
Днес те живеят в замъка Шъгборо в Стафордшир. Някогашна резиденция на епископа, Шъгборо е откупен от Ансънови през 1697 г. През следващия век там живее братът на Джордж Ансън, прочутият адмирал, обиколил света. Когато Джордж Ансън умира през 1762 г., в Парламента е прочетено елегично стихотворение, в което наред с другото се казва:
Това е недвусмислен намек за картината на Пусен и надписа „Et in Arcadia Ego“, а също и за „пръста, сочещ към гроба стар“. В Шъгборо има внушителен мраморен барелеф, изработен по поръчка на Ансънови някъде между 1761 и 1767 г. В него откриваме възсъздадено — само че обратно, в огледален образ — платното „Аркадийски овчари“ на Пусен. Точно под барелефа има тайнствен надпис, който и досега не е разчетен от никого:
Тайното послание на папата
През 1738 г. папа Климент XII пише була, с която анатемосва всички франкмасони, обявени от него за „врагове на римокатолическата църква“. Така и не е ясно защо са ги смятали за врагове, след като мнозина измежду тях, например якобитите, са фанатизирани католици. Не е изключено папата да е бил наясно, че както установихме и ние, ранните франкмасони са свързани с розенкройцерите от XVII в., обявили се срещу католическата църква. При всички положения има едно писмо, обнародвано чак през 1962 г., което хвърля известна светлина. Писано е от папа Климент XII и е адресирано до неизвестен получател. В него папата заявява, че масонството се основава на ерес, на която вече се бяхме натъквали многократно: тя оспорва божествения произход на Исус. По-нататък Климент XII подчертава, че зад франкмасонството стоят същите движещи сили, същите „умове“, предизвикали реформацията на Лутер151. Папата може и да е страдал от мания за преследване, но е важно да отбележим, че той не говори за някакви мъгляви възгледи или неизбистрена традиция. Обратното, има предвид организация с ясна структура — секта, орден, тайно общество, което столетия наред правят всичко възможно да подкопаят основите на католицизма.
Камъкът на Сион
В края на XVIII в., когато масонските ложи никнат като гъби след дъжд, се налага така нареченият Източен ритуал на Мемфис152. Тъкмо в него, доколкото знаем, за пръв път се споменава името Ормус, с което в периода между 1188 и 1307 г. се е наричало и Братството на монасите от Сион. Според Източния ритуал на Мемфис Ормус е египетски мъдрец, обединил езическите вярвания с християнството и положил началото на розенкройцерството.
В други масонски ритуали от XVIII в. непрекъснато се споменава „Камъкът на Сион“, същият, който според „Документите на Братството“ прави „кралската династия“, основана от Годфрид и Балдуин Булонски, „равнопоставена“ на другите кралски династии в Европа. Първоначално решихме, че Камъкът на Сион е хълмът Сион, „високият хълм“ източно от Йерусалим, където Годфрид построява абатство, подслонило ордена, наложил се като Братство на монасите от Сион. Но в масонските източници на израза „Камъкът на Сион“ явно се придава и друго значение. Предвид подчертания интерес на масоните към Храма в Йерусалим не е чудно, че в техните източници се цитират пасажи от Библията, където явно не става дума просто за хълм, скала, а за камък, подминат или неоснователно пренебрегнат при изграждането на Храма, който впоследствие е трябвало да бъде вграден като негов крайъгълен камък. В Псалм 117 например се казва:
149
Thory. Acta Latomorum. V. 2, p. 15. Gould History of Freemasonry. V. 2, p. 383.
150
Erdeswick. A Survey of Staffordshire, p. 189.
151
Peyrefitte. La lettre secrete, p. 197. Въпросното писмо е приложено към папска була за отлъчване от църквата, издадена на 28 април 1738 г.
152
Източният ритуал на Мемфис се появява за пръв път през 1838 г., когато Жак-Етиен Маркони дьо Негр основава в Брюксел Великата ложа Озирис. Според преданието Ритуалът идва от тайните дионисиеви и древноегипетски обреди. Мъдрецът Ормус обединява тези обреди с християнството и създава първия Орден на Розата и Кръста. Източният ритуал на Мемфис е система от деветдесет и седем степени, най-високи сред които са Командир на бляскавия триъгълник, Върховен принц на Кралската тайна, Началник на скинията, Доктор на планисферите и т.н. (вж. Waite. New Encyclopaedia of Freemasonry. V. 2, p. 241). По-късно броят на степените в Ритуала е сведен до трийсет и три, а той е наречен Древен първичен ритуал. Някъде през 1854–1856 г. е пренесен от Х. Дж. Сеймор в Съединените щати, а през 1872 г. от Джон Яркър — в Англия. По-късно е свързван с Ordo Templi Orientis (ОТО). В своите броеве изданието на Ритуала на Мемфис „Орифлам“ отстоява идеите на ОТО. През 1875 г. Ритуалът се слива в Ритуала Мизраим. Според някои източници (вж. History of the Ancient and Primitive Rite of Masonry. London, 1875) Ритуалът на Мемфис води началото си от ритуалите на Филаделфийците в Нарбон, общество, учредено през 1779 г.