Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Сега вече бяхме абсолютно сигурни, че замъкът Барбьори е съществувал и е бил опожарен. А тъй като селцето се е казвало Леплантар, нямахме основание да се съмняваме, че е било във владенията на семейство Плантар. Странното бе, че не са се запазили никакви исторически сведения кога и от кого е унищожен замъкът. Ако го е сторил Мазарини, той явно доста се е потрудил да потули всички следи. Очевидно някой съвсем целенасочено се бе опитал да заличи замъка Барбьори от картата и от историята. Защо, освен ако не е искал да скрие нещо?
Никола Фуке
Освен участниците във Фрондата и обществото Светото тайнство Мазарини има и други врагове. Сред най-яростните измежду тях е Никола Фуке, който през 1653 г. става висш финансов интендант на Луи XIV. Талантлив, хитър и амбициозен, за няколко години той се утвърждава като най-влиятелния и богат човек в кралството. Понякога го наричат „истинския крал на Франция“. Фуке има и политически апетити. Според мълвата смятал да превърне Бретан в независимо херцогство, което да оглави.
Майка му, както и брат му Шарл, архиепископ на Нарбон в Лангедок, са сред известните членове на общество Светото тайнство. По-малкият му брат Луи също е духовник. През 1656 г. Никола Фуке праща Луи в Рим по причини, които така и не са изяснени. Оттам Луи му пише писмото, цитирано в Глава първа — че се е срещнал с Пусен и е научил от него тайна, предоставяща „възможности, с които дори кралете надали някога ще се сдобият“. Ала макар Луи да е доста словоохотлив в кореспонденцията си, Пусен мълчи като гроб. Върху личния му печат е гравиран девизът: „Tenet Confidentiam“.
През 1661 г. Луи XIV заповядва Никола Фуке да бъде задържан. Обвиненията срещу него са съвсем общи и мъгляви, например че е злоупотребявал с държавни средства и дори че е подстрекавал към бунт. Въз основа на тях е конфискувано цялото му имущество. Кралят обаче забранява да се пипат документите и писмата на неговия финансов интендант и настоява да ги прегледа лично и насаме.
Процесът срещу Фуке продължава цели четири години и се превръща в истинска сензация. Общественото мнение се разделя на две. Луи Фуке, който се е срещнал с Пусен и е писал на брат си от Рим, вече е мъртъв. Ала майката на финансовия интендант и другият му брат вдигат на крак цялото общество „Светото тайнство“, сред чиито членове е и един от съдиите на процеса. Обществото прави всичко възможно да защити Фуке, настройва в негова полза царедворци и общественото мнение. Луи XIV, който по принцип не се слави като жесток, държи на всяка цена да бъде издадена смъртна присъда. Съдът обаче отказва да се съобрази с желанието му и осъжда Фуке на доживотно изгнание. Вбесен, кралят продължава да настоява за смъртна присъда и заменя непокорните съдии с по-послушни. Общество Светото тайнство също не се предава. Накрая, през 1665 г. Фуке е осъден на доживотен затвор. По изричните указания на Луи XIV е хвърлен в единична килия. Забранено му е да държи в себе си каквито и да било писмени принадлежности и да контактува с когото и да било. Според мълвата надзирателите, дръзнали да разговарят с него, били пращани в кораби затвори или качвани на бесилото143.
През 1665 г., когато Фуке е вкаран в тъмница, в Рим умира Пусен. През следващите години Луи XIV прави какво ли не да се сдобие с една-единствена негова картина: „Аркадийски овчари“. През 1685 г. най-сетне я получава. Платното обаче не е изложено никъде, дори в двореца. Скрито е в покоите на Луи XIV и до него без изричното разрешение на монарха не може да припари никой.
Историята на Фуке има и продължение: каквито и прегрешения да е извършил, каквито и да са причините той да изпадне в немилост, неговите потомци не си изпащат. В средата на следващия век внукът на Фуке, маркиз на Бел Ил, е удостоен с невиждани за Франция почести. През 1718 г. той преотстъпва Бел Ил — укрепен остров край Бретан, на краля. В замяна получава някои доста интересни територии: Лонгвил, за чиито бивши херцози и херцогини вече стана дума, и Жизор. През 1718 г. маркизът на Бел Ил става граф на Жизор. През 1742 г. вече е херцог на Жизор. А през 1748 г. Жизор получава високия статут „главно херцогство“.
Никола Пусен
Пусен е роден през 1594 г. в малкото градче Лезандли, отстоящо, както установихме, на няколко километра от Жизор. Съвсем млад напуска Франция и отива да живее в Рим — връща се в родината си един-единствен път, в началото на 40-те години на XVII в., по молба на кардинал Ришельо, поканил го, за да му възложи специална задача.
143
Това са само някои от фактите, накарали по-късни историци да смятат, че именно Фуке е Желязната маска. Това предположение е подкрепяно от множество доказателства.