Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

През 1661 г. Луи XIV заповядва Никола Фуке да бъде задържан. Обвиненията срещу него са съвсем общи и мъгляви, например че е злоупотребявал с държавни средства и дори че е подстрекавал към бунт. Въз основа на тях е конфискувано цялото му имущество. Кралят обаче забранява да се пипат документите и писмата на неговия финансов интендант и настоява да ги прегледа лично и насаме.

Процесът срещу Фуке продължава цели четири години и се превръща в истинска сензация. Общественото мнение се разделя на две. Луи Фуке, който се е срещнал с Пусен и е писал на брат си от Рим, вече е мъртъв. Ала майката на финансовия интендант и другият му брат вдигат на крак цялото общество „Светото тайнство“, сред чиито членове е и един от съдиите на процеса. Обществото прави всичко възможно да защити Фуке, настройва в негова полза царедворци и общественото мнение. Луи XIV, който по принцип не се слави като жесток, държи на всяка цена да бъде издадена смъртна присъда. Съдът обаче отказва да се съобрази с желанието му и осъжда Фуке на доживотно изгнание. Вбесен, кралят продължава да настоява за смъртна присъда и заменя непокорните съдии с по-послушни. Общество Светото тайнство също не се предава. Накрая, през 1665 г. Фуке е осъден на доживотен затвор. По изричните указания на Луи XIV е хвърлен в единична килия. Забранено му е да държи в себе си каквито и да било писмени принадлежности и да контактува с когото и да било. Според мълвата надзирателите, дръзнали да разговарят с него, били пращани в кораби затвори или качвани на бесилото143.

През 1665 г., когато Фуке е вкаран в тъмница, в Рим умира Пусен. През следващите години Луи XIV прави какво ли не да се сдобие с една-единствена негова картина: „Аркадийски овчари“. През 1685 г. най-сетне я получава. Платното обаче не е изложено никъде, дори в двореца. Скрито е в покоите на Луи XIV и до него без изричното разрешение на монарха не може да припари никой.

Историята на Фуке има и продължение: каквито и прегрешения да е извършил, каквито и да са причините той да изпадне в немилост, неговите потомци не си изпащат. В средата на следващия век внукът на Фуке, маркиз на Бел Ил, е удостоен с невиждани за Франция почести. През 1718 г. той преотстъпва Бел Ил — укрепен остров край Бретан, на краля. В замяна получава някои доста интересни територии: Лонгвил, за чиито бивши херцози и херцогини вече стана дума, и Жизор. През 1718 г. маркизът на Бел Ил става граф на Жизор. През 1742 г. вече е херцог на Жизор. А през 1748 г. Жизор получава високия статут „главно херцогство“.